Глава 18.

¹ След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.

² Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

³ защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.

⁴ И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;

⁵ защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.

⁶ Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

⁷ Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.

⁸ Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.

⁹ И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

¹⁰ Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

¹¹ И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

¹² стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор;

¹³ и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

¹⁴ Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

¹⁵ Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

¹⁶ Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

¹⁷ защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

¹⁸ и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град?

¹⁹ И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

²⁰ Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

²¹ И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.

²² Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

²³ светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.

²⁴ И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.
 

Като се разяснила тайната на блудницата и връзката й със звяра, ново откровение се дава за съкрушението й. То ще стане по чудесно поразителен начин. Действително видение на разрушението не се дава; но се описва от четирите дейци, които се употребяват да го провъзгласят, именно, славен ангел, който слиза от небето (ст. 1-3), глас от небето, който живо описва обстоятелствата и действието върху зрителите (ст. 4-20), символично действие от друг един ангел, който представя неизлечимостта на разрушението (ст. 21-24), и най-после, хорът на небесното множество, което се радва за падането му (гл. 19:1-4). Изображението не е вече изображение на жена блудница, но на големия град, с който жената се е отъждествявала (гл. 17:1-5,18).

Ст. 1. Ангел, - различен от ангела в гл. 17:1. Славата му била небесна, в поразително сравнение с лъжливия и привременен блясък на земно величие (гл. 17:4).

Ст. 2. Както често бива в пророчествата, миналото време се употребява да изрази, че едно нещо наверно ще се случи. – Бесовете. Това отговаря на думата демони в превода на Седемдесетте в Ис. 34:14, което място е очевидно първообраз на това. Срав. Ис. 13:21,22 и Ер. 50:39, с това описание. Картината е картина на съвършено опустошение, като това което постигнало стария Вавилон. Вярвало се, че бесовете живеят в пусти места (Лк. 11:24). Невидими зли духове и “зверове на пустинята” – всички нечисти и отвратителни твари – са сега пригодни жители на развалените палати и разрушените “приятни градини”, където по-преди всякакви омразни похоти са върлували свободно и живяли постоянно.

Ст. 3. Виж. бел. на гл. 14:8. Опоението, което блудницата Вавилон е докарала на народите и правителствата чрез отровното вино на духовните й блудства сега се ужасно отмъщава.

Ст. 4,5. Друг глас, - глас на друг и невидим ангел, който говори в името на Бога. Бог има люде в градът на блудницата, които са наистина негови. Гласът на Божията любов ги предупреждава, както Бог чрез Еремия предупредил благочестивите Израилтяни да бягат от буквалния Вавилон във времето на неговата повидимому най-голяма сила и блясък, когато, обаче, и надлежавало страшното му падение (Ер. 50:8, 51:6,45). Те трябва да бягат като Лот от Содом, и като помнят Лотовата жена (Лк. 17:32), да не би като останат да се съблазнят и вземат участие в греховете му, и загинат в разрушението му. Греховете му са като голяма грамада, или като Вавилонския стълп⁴²¹ (Бит. 11:3-9). Бог може през дълги векове да бъде дълготърпелив, щото да ни се стори, че е забравил; но времето дохожда, когато се явява, че той помни грехът.

Ст. 6-8. Това се казва за изпълнението на Божията правда. Виновникът ще приеме това, което му се пада по делата му. Законът, който свързва наказание с грях, за който грешникът не се е разкаял, и който не е опростен от Божията милост, е също така сигурен и непроменим както който и да е естествен закон. И този закон мери наказанието точно според това, което грехът заслужава. – Двойно. Срав. с Пс. 79:12, 137:8; Ис. 40:2; Ер. 16:18, 17:18. Думата двойно се вижда да се употребява, за да означи “пълнота”, “съвършенност” или “два пъти повече от обикновенно”. В ст. 6, възнаграждението се вижда, че ще бъде двойно според престъплението; но в ст. 7, се вижда, че то ще бъде наравно. – Седя като царица, т.е., градът като жена казва това: “Аз не съм вдовица, и никога не ще видя скръб, защото световната власт е мой съпруг и поддържател”. Горда, надменна, и самохвална, тя не се бои от променение; но много по-страшни наказания от наказанията, с които буквалния Вавилон и Тир са били застрашавани (виж. Ис. 47:9; Ез. гл. 27 и 28), изненадейно ще се струпат върху тайнственния Вавилон.

Ст. 9,10. Земни владетели, които са влизали в съюз с нея в духовно блудство и сладострастни похоти се боят и треперят и плачат, когато виждат, че тя се разрушава от сила толкова голяма щото те не могат да й противостоят.

Ст. 11-19. Това описание прилича на описанието на Тир в Ез. гл. 27. Едно живо въображение така очертава скръбта на тези, чиито светски печалби загиват във великото предсказано съкрушение. Рим никога не е бил търговски град като Тир; но той бил голям търговски център във времето на политическото си могъщество. Гибон в своята история говори напространно с разпален език за неговото богатство, великолепие, разкошност, и сладострастие. Но опустошението му е ужасно и съвършенно; и тези които са спомагали за богатството и великолепието му падат в най-дълбоко притеснение. – И телеса и души човешки (Цгр.)⁴²², т.е., роби. Това е било най-последна степен на нечестие, че не само телата, но и душите на хората били поробени в този блуднически град. – Душата ти. Това се казва за градът. – Корабоначалник, - всички, които са носели тези разкошни работи от далечни места. – В един час. Виж. бел. на края на главата.

Ст. 20. Това възмездие дава случай на справедлива радост на небето и на земята. Чрез него Бог отмъстява за светиите си, които са пострадали; и чрез него царството Му придобива почет и сила.

Ст. 21. Този впечатлителен символ се употребява в Ер. 51:63,64, относно буквалният Вавилон. Той означава непоправимо падание. Силата на ангела се споменава, за да покаже величието на това, което става.

Ст. 22,23. Значението на символа тука се излага в поетическото употребление на твърде преносен език.

Ст. 24. Всичката кръв на пророци и стари мъченици се намерила в блудническия град, защото неговите гонения на Божиите истинни чада са потвърдили и надминали всички по-предишни гонения. Срав. с Мт. 23:29-36.

В тази глава всичко е жива картина; езикът е символичен, а не буквален. Целта й е да опише характера на властта, която е представена като блуднически град, който се казва Вавилон, и съдбата, която щяла да го сполети. Тази съдба е ненадейно и съвършенно разрушение. Повидимому, то е внезапно, “в един ден”, “ в един час” (ст. 8,10,17,19). Но разрушението на някоя лъжлива система или гонителска власт не става със съкрушение от физическа сила както съкрушението, което съкрушава някой буквален град. Даже буквалният Вавилон и Тир, чието разрушение по този начин Еремия и Езекил били предсказали (Ер. 51:63,64; Ез. гл. 26 и 27), не са изчезнали изведнъж. Първият удар бил нанесен на Вавилон от Кир внезапно; но той се съвзел и бил голям град за 200 години до времето на Авександър Велики, и после полека отпаднал през други векове докато загинал съвсем. Така и Тир паднал пред оръжието на Навуходоносор наскоро след пророчествата на Езекил; но той се съвзел от това велико злощастие и се наслаждавал почти 200 години на търговско благоденствие, докато оръжието на Александър му нанесло поразителен удар. Даже и след това събитие, векове са изминали преди опустошението му да стане такова, каквото е било от тогава насам. Потъването в морската дълбочина като воденичен камък трябва да се счита за поетическо представление на това, което става сравнително бързо, и един час или ден – за поетическо означение на време, което може да трае дълъг период.

Назад | Съдържание | Напред