Глава 3.

¹ И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога.

² Мислете за горното, а не за земното;

³ защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.

⁴ Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.

⁵ Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство;

⁶ поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните;

⁷ в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.

⁸ Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

⁹ Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му,

¹⁰ и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;

¹¹ гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.

¹² И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.

¹³ Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.

¹⁴ А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.

¹⁵ И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.

¹⁶ Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.

¹⁷ и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.

¹⁸ Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.

¹⁹ Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.

²⁰ Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.

²¹ Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.

²² Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа.

²³ Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци;

²⁴ понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.

²⁵ Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.
 

Ст. 1-4. Увещава ги да мислят за небесни работи.

Ст. 5-11. Да се отърсят от нечистота и други пороци, в които някога са живели; да съблекат стария човек, и да облекат новия, в който всички са едно в Христа.

Ст. 12-17. Да покажат благодатите на Християнския характер, особенно любов, мир, и изучаване на Божието слово, и да се насърчават един друг с духовни песни.

Ст. 18-25. Длъжности на жени, мъже, деца, родители, и слуги.

Ст. 1. И тъй, ако сте били възкресени, и пр. Това се отнася за гл. 2:12, и загатва за възкресението от смъртта на греха. – Търсете това, което е горе, Един тълкувател право казва: “Изведнъж след възкресението си, Христос си обърна мислите към небето (Йн. 20:17), а така трябва да сторят и вярващите”. Последния израз съдържа и поощрение и насърчение. “Христос е там, Този Когото вие обичате най-много от всички; заради това, трудете се да се приготвите да живеете с Него. Той е там ‘отдясно на Бога’, на мястото на властта; и следователно Той не ще остави труда ви да отиде напразно”.

Ст. 2. Мислете, и пр. Да “мислим” е нещо повече от да “търсим”. То значи “да ни се изпълни умът с него, и постоянно на него да имаме мислите си”. Този християнин, чиито мисли са заети, когато е празден и сам-самичък, с небесни работи, както търговецът постоянно си мисли за търговските работи, е наистина достигнал до висока степен на духовност. – Земното, -богатство, почест, удоволствие, и всички световни занятия и интереси.

Ст. 3. Защото умряхте, и животът ви е скрит, и пр. Те бяха умрели за света, но са имали вътрешен и духовен живот, който беше заместил световния живот. Израза “скрит с Христа” може отчасти да се отнася за безопасността на този живот, но първото му значение е, че този живот е скрит и не се вижда. Хората не виждат славата и радостта му, както те не видяха славата на Сина Божий в презрения и разпънатия Исус. И християнинът даже малко понятие има за стойността на живота, който е в него.

Ст. 4. Когато Христос, нашият живот. Това значи нещо повече нежели “Христос, който е началник на живота ни”. Той сам е наш живот, - ние живеем в него и той живее в нас, и ако той се оттегли от нас ние се лишаваме от духовен живот. – Се яви, т.е., при второто пришествие. Тогава хората ще Го видят както си е, защото славата Му не ще бъде вече покрита, както е била през тридесет и трите години на земния Му живот. – Тогава и вие ще се явите с Него. Не само ще бъдете с него, но заедно с него ще се явите, - истинското естество на духовния ви живот ще се види, и тези които някога са се подигравали и са презирали ще се удивят даже и когато завиждат и мразят. – В слава. Това се отнася за състоянието, в което вярващите тогава ще се намират, когато и тялото и душата бъдат усъвършенствувани и съединени. Тука на земята животът е скрит, както семето под земята; “в слава” хубавите му цветове и приятните му плодове ще се покажат.

Ст. 5. Затова¹⁶⁴ умъртвете, и пр. Има повидимому противоречие между това, което се казва тука и онова, което се казва по-горе, че те са мъртви към греха. Истината е, че за вярващия грехът е съвършенно мъртъв в осъдителната си сила, и е смъртно наранен в разтлеющата си сила, но в последното отношение има остатъци от живот, понеже вярващият не е още съвършен. Той трябва, прочее, с помощта на Духа да разруши останалите си грехове, които тука се изобразяват като части на тялото на греха. – Блудство, и пр. Всяка мърсота на дело, на слово, и на помисъл. Те ще бъдат изкушавани във всички тези неща от езичниците, които живеят помежду им и вършат тези работи, и понеже те сами са ги вършили преди д станат християни. – И сребролюбие, което е идолопоклонство, -понеже кара душата да обича нещо друго, а не Бога най-много. Виж. бел. на Еф. 5:3-5.

Ст. 6. Поради които, и пр. Виж. същите думи изтълкувани в бел. на Еф. 5:6.

Ст. 8. Гняв. Виж. Еф. 4:31, където тези четири думи са изтълкувани.

Ст. 9. Не се лъжете един друг. Виж. Еф. 4:25. – Понеже сте съблекли, и пр. Причината защо не бива да лъжат е, че лъжата е дело на старата им развратена природа, която християните са съблекли като мръсна дреха. Виж. Еф. 4:22. Думите “като се съблякохте” и в ст. 10 “облякохте се” са в гръцкия оригинал причастия, и заедно с повелителни глаголи могат да се разберат и преведат като повелителни наклонения, “Съблечете стария човек, и облечете се в новия”. Сирийският превод ги превежда така; и това се подтвърждава от повелителното наклонение в ст. 12. Има, обаче, действително малка разлика между увещаване на християните да съблекат стария човек и да облекат новия човек, и напомняне, че техните кръщелни обречения ги задължават да сторят това.

Ст. 10. И сте се облекли, и пр. Тези две работи вървят заедно. Старото, развратено естество може да се отхвърли само когато новото естество се надене. Човек в нравственни работи не може да седи посредата. Това се различава малко от съответственното място в Еф. 4:24. Там “новият човек” се казва “създаденият по образът на Бога в правда и в святост на истината”, а тука се казва, че “се подновява в познание, и пр.”. Това “познание” е познание на Бога и волята Му, което е основа на “правда и на святост на истината” споменати в Ефесяните. Думата “се подновява” се вижда да подразбира, че някога той е имал това познание, а най-вече когато се прибави изречението “по образът на Тогова, Който го е създал”, защото в Бит. 1:27, е казано, “И създаде Бог човека по свой образ”. Когато се облечем в новия човек ние пак придобиваме този образ, който Адам е изгубил, както Ириней казва: “В Христа Исуса ние сме пак придобили това, което сме били изгубили в Адам, именно да сме по образ и подобие Божие”.

Ст. 11. Гдето не може да има, и пр. Срав. с Гал. 3:28. В състоянието, което се означава с думата “новия човек” всякакво човешко различие се загубва. То не значи, че отношението между господар и роб, напр., не съществува вече, но че в църквата всички са равни, без да се гледа на тия различия. – Грък и юдеин. Различие по племе се забравя. – Обрязани, и пр. Това се отнася за предишни религиозни или обредни различия. – Варварин, скит. Това означава различие в степента на образование. Скитите – така се наричаха племената, които живееха на север и изток от Каспийско море – се считаха за “варвари на варварите”; и за да стане съпоставянето съвършенно, трябва да принадим една дума и да го четем така: “Варвари – даже Скити, нито образовани”. – Роб, свободен. Различия в общественни отношения се премахват. – Но Христос е всичко и във всичко. В Гал. 3:28, се казва, “Защото всички вие сте едно в Христа Исуса”; и това, което се казва тука има почти същото значение. Христос пребивава във всички еднакво, и е следователно връзка на съединение. Както един прочут тълкувател казва: “Скит не е Скит, но Христов, и пр.”. Златоуст разяснява това изречение така: “Христос ще бъде всичко за вас – и почет и народност, и във всички ви ще пребивава”.

Ст. 12. И тъй, като Божии избрани, и пр. Те са били избраният духовен Израил, както Божиите люде едно време са били избрани от земните народи, да бъдат особен народ на Бога. Като такива те са били “свети” (което може да се разбере в който и да е от двата смисъла, които думата има в Новия Завет, именно, (1) очистени от грях, или (2) посветени на служение на Бога) и “възлюблени”, т.е., които се наслаждават с особенна любов Божия. – Облечете се. Както в ст. 5 и 8, той е изброил някои от отличителните черти на стария човек, които те трябвало да съблекат, и така и тук той изброява отличителните черти на новия човек, които те трябва да облекат. Той избира главно длъжностите, които те дължаха един на друг, и които те трябва да изпълняват, понеже, както се казва в предишния стих, те са едно в Христа. – Благост. Виж. Еф. 4:32. – Смирение¹⁶⁵, истинско смирение, а не лъжливо, което се осъжда в гл. 2:23. – Кротост, дълготърпение. Виж. Еф. 4:2.

Ст. 12. Този стих по-пълно означава длъжността на дълготърпение. – Претърпявайте си един друг. Виж. Еф. 4:32. – Ако някой има оплакване против някого. Даже ако има добра причина да се оплаква от някого, той трябва да прощава. – Както и Господ¹⁶⁶ е простил вам. Христос ни е простил напълно, даром, и за винаги. Така и ние трябва да си прощаваме един на друг.

Ст. 14. А над всичко това, и пр., - като връхна дреха, която покрива всичките дрехи, и която е най-важна от всичките. – Която свързва всичко в съвършенството. Това се тълкува различно. (1) Любовта е съвършенна връзка; тези, които се обичат един друг са свързани в съвършенно единство. (2) Любовта съдържа свързани в себе си всичките добродетели на съвършен живот, понеже дето има любов, там се намират и другите добродетели.

Ст. 15. И мир Божии (Цгр.)¹⁶⁷. В много ръкописи е казано “мир Христов”, т.е., мир който Христос дава, или който произтича от Него. В Еф. 2:14, се казва, “Той е нашият мир”, а в Йн. 14:27, Христос казва на учениците Си, “Мир ви оставям, моят мир, и пр.”. Този мир трябва да се почувства така силно в сърцата, че да надвие всички смутни чувства, които могат да наострят братя един против друг. – За който бяхте и призвани. Когато се призвахте да станете християни, вие се призвахте да бъдете под властта на тоя мир. – Едно тяло. Вие сте призвани в този мир, понеже сте всички членове на Христовото тяло, и сте съучастници в същия общ живот, който идва от Него, Който е Главата.

Ст. 16. Христовото слово, т.е., евангелието, да се вселява във вас богато. Тази истина нека завладее напълно сърцата ви. – Учете се и увещавайте¹⁶⁸. За значението на тези два глагола виж. гл. 1:28. Те трябва да имат словото Христово в своите си сърца, за да могат да станат достойни да поучават другите. – С псалми, и пр. Тези неща трябва да бъдат средство за поучение и вразумяване, което показва, че свещенните песни в литургията трябва да се разбират от хората, за да им внушават това важно духовно значение. За по-подробно тълкувание виж. бел. на Еф. 5:19,20.

Ст. 17. И каквото и да вършите, и пр. (виж. бел. на Еф. 5:20 и 1Кор. 10:31), - във всичко, което правите, и във всичко, което говорите, т.е., не само в дела и слова богослужебни, но и във светски дела. – Вършете всичко, и пр., като Негови слуги и последователи на думите Му. – Благодарящи, и пр. Заедно с всяка работа трябва да върви и благодарение. – Чрез Него. И благодаренията ни се приемат само, когато се отдават в името на Христа.

Ст. 18. Този и следващите стихове до гл. 4:2, толкова приличат на последната част на гл. 5 и първата част на гл. 6 в Ефесяни, че не се нуждаят от дълго тълкувание. – Жени подчинявайте се¹⁶⁹, и пр. Виж. Еф. 5:22-24. – Както прилича в Господа¹⁷⁰, - както подобава на Християнки жени.

Ст. 19. Мъже, любете жените си. Виж. Еф. 5:25-29.

Ст. 20. Деца, покорявайте се ¹⁷¹, и пр. Виж. Еф. 6:1-3.

Ст. 21. Бащи, не дразнете. Виж. Еф. 6:4. – За да не се обезсърчават¹⁷². Когато децата виждат, че родителите им са жестоки и трудно може да им се угоди, те стават хладнокръвни или даже враждебни в сърцата си. Всяка любов и всяко желание да правят това, което е право се убива в сърцата им.

Ст. 22-25. Слуги, покорявайте се във всичко¹⁷³, и пр. Виж. Еф. 6:5-8. – Ще получите наследството¹⁷⁴. Небесното наследство само по себе си е заплата за всяко страдание, което може да претърпим тука на света.

Последният стих може да се разбере по два начина: (1) като предупреждение, “Ако вие, рабите, струвате неправда, ще бъдете наказани”; (2) като насърчение, “Ако господарите ви ви онеправдават, Бог ще ви защити и ще ги накаже”. Последното тълкувание е, може би, по-вероятно, понеже думите “без лицеприятие” се съгласяват с това тълкувание, и се употребяват като предупреждение за господарите в Еф. 6:9.

Назад | Съдържание | Напред