²³ А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

²⁴ Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това.

²⁵ Братя, молете се за нас.

²⁶ Поздравете всичките братя със света целувка.

²⁷ Заклевам ви в Господа да се прочете това послание на всичките (свети) братя.

²⁸ Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. [Амин]

Ст. 1. А за годините, и пр., т.е., за времето кога ще дойде Христос. Те може да са пратили чрез Тимотей да питат Павел кога ще настане този ден. Изречението “години и времена” се среща и в Д.А. 1:7. – Няма нужда, и пр. – защото, както следващият стих казва, апостолът им бил казал устно всичко, което им трябвало да знаят.

Ст. 2. Защото вие добре знаете, и пр., - може би от прочитане на Евангелието от Матей, ако е било писано до тогава, а още по-подробно от Павловите поучения. – Че Господният ден, и пр., т.е., денят на възкресението и на страшния съд. Някои мислят, че това се отнася за смъртта, и наистина, в един важен смисъл, Христос дохожда при всекиго на смъртния му час, но връзката на мисълта явно показва, че тука се загатва за последното му и славно пришествие. – Като крадец, и пр. Това е обикновенно сравнение в Св. Писание. Крадецът дохожда изненадейно, без да ни се обади, и когато не го очакваме. Така ще дойде и Христос. Напразно, прочее, хората се опитват да узнаят от пророчествата денят или даже векът кога той ще дойде. Колкото за времето на Христовото пришествие, Павел го счита достатъчно да каже, че то ще бъде изненадейно и внезапно. Но ленивостта и вълнението, които произхождаха от очакването им на Христовото скорошно идване до токлова се бяха разпространили измежду солунците, че във Второто си Послание Павел казва, че идването му не ще бъде наскоро, и че то ще бъде предшествано от някои си белези.

Ст. 3. Когато казват, т.е., нечестивите, или чадата на тъмнината. Това показва, че ще има нечестиви на земята, когато Христос дойде. Наистина, евангелието ще се проповядва първо на всичките народи (Мт. 24:14), и числото на спасените ще бъде толкова голямо, че Христос ще види плодовете от трудът на душата си и ще се насити (Ис. 53:11), но все пак ще има някои, които няма да се покаят. Може би, числото им ще се увеличи малко нещо преди да се свърши светът, след като Сатана се развърже от тъмницата си за малко време (Отк. 20:7-10). – Мир и безопасност. Първата дума означава вътрешно чувство на безопасност, а втората – отсъствие на външна опасност. – Тогава …. внезапно погубление. Тъкмо когато се мислят за най-осигурени, тогава, изненадейно, погибел ще ги нападне. Думата “погибел”²¹⁶ значи въобще “съвършенна съсипия”. От други места в Св. Писание узнаваме, че не значи унищожение, но безкрайно и безнадежно осъждение. – Като болките на непразна жена. Това просто показва внезапността на погибелта.

Ст. 4. Но вие, братя, и пр. Той съпоставя християните с нечестивите. Те не живеят в тъмнина, т.е., в простотия и порок, и за това не трябва да бъдат изненадани, когато Христос дойде. Те, наистина, не знаят кога Той ще дойде, но знаят че един ден ще дойде, и за това са все на щрек и готови. В накяи ръкописи думата “крадец” стои в друг падеж, и значението е тогава, “та да ви постигне денят като крадеца”. Но повечето ръкописи имат стиха така както е тука.

Ст. 5. Вие всички сте синове, и пр. Всички вие, които сте истинни християни сте приели животворящата и совещаващата светлина Божия. Същата мисъл се изказва отрицателно в последната част на стиха, само че, като променя глагола в първо лице, Павел смята и себе си с братята си.

Ст. 6. И тъй, да не спим, и пр. Понеже не знаем кога ще дойде Христос, нека не бъдем невниметелни и небрежливи, както неразкаяните евреи и езичници са. Понеже Христос не дойде в него век, някой може да си помисли, че тази поръчка е била ненужна, но солунците не бяха уверени, че той няма да дайде, и действително Той е дохождал при всички тях на смъртния им час. Ние трябва да сме будни, без да ни е грижа дали нашето приготовление за съдът може да се прекъсне от смърт или от свършването на света. – Но да бъдем будни, и пр. Трябва да очакваме идването Му и да живеем така трезвено и праведно, че да не се посрамим когато Той дойде.

Ст. 7. Защото, които спят, и пр. Нощта е време за спане; и време на невнимателност и небрежливост е време на духовна тъмнина. – И които се опиват, и пр. Нощта е време за пиянствуване и всякакви плътски насладения. Хората вършат в тъмнината това, което ги е срам да правят денем, или което не правят защото ги е страх, че е бъдат наказани. Така и нощта на неразкаянието, когато хората не са още съзнали греха си, е време на нетрезвенност и всякакви пороци. Но духовната нощ на християните се е изминала, слънцето на правдата е огряло сърцата им и им е дало светлината на деня, и затова те трябва да отритнат невнимателността и греха на предишната си тъмнина.

Ст. 8. Нека облечем, и пр. Павел тука въвежда любимата си метафира на Християнския (духовен) войник. Виж. Рим. 13:12; 2Кор. 10:4; Еф. 6:11-17. Тука той говори само за отбранително оръжие, такова каквото би усилило солунците, посред гонение, да чакат търпеливо идването на Христа. Това оръжие се състои от трите главни добродетели, вяра, любов, и надежда. Виж. 1Кор. 13:13. Тези добродетели напълно и сигурно ще ги бранят от всичките им неприятели. Тялото им може да се повреди; но никое оръжие не може да закачи душата им, или да им нанесе духовна вреда. Виж. бел. на Еф. 6:14-17.

Ст. 9. Защото Бог ни е определил, и пр. Това е основата на тяхната “надежда на спасението”. Те могат да очакват с пълна надежда денят на идването Христово, защото този ден ще им донесе – не гняв, а спасение. А това уверение се основава на Божието определение. Той ни е предопределил за спасение, не без да вземе под внимание характера ни, но като издействува в нас вяра и святост. Павел всякога поддържа, че уверението на спасение идва от Божието непроменимо решение, а не от нещо си в нас. Когато езичниците отивали на бой, те се мъчили да узнаят дали боговете ще им подарят победа. Колко по-уверено трябва християнинът да употребява духовното си оръжие, когато знае, че Бог е предопределил да му подари пълна победа! За значението на “гняв”, виж. гл. 1:10. Следващият стих разяснява как спасението бива “чрез нашия Господ Исус Христос”.

Ст. 10. Който умря за нас. Неговата умилостивителна смърт беше средството за спасението ни. – Да живеем заедно с Него, и пр., т.е., било че умрем или останем живи; защото “спим” тука не може да значи същото каквото значи в стих 6, но се приема в същото значение, в което го употребява нашия Господ когато казва (Йн. 11:11), “Лазар нашият приятел заспа”. Срав. с бел. на гл. 4:13. И в този стих Павел показва, че живите не ще имат преимущество над умрелите, защото и едните и другите ще живеят заедно при Христа. “С него” се вижда да загатва за времето след идването на Христа, защото сега мъртвите и живите не са “с него”; и ако е така, стихът не може да се даде като доказателство, че умрелите са сега с Христа в промеждутъка между смъртта и възкресението. Други стихиве в Св. Писание се виждат ясно да доказват, че вярващите преминават, когато умрат, направо в слава; и няма нужда да се дава този стих като потвърждение на това благословенно учение. Но, ако приемем, че първоначано се загатва за идването на Христа, което солунците мислели, че е толкова наблизо, не ни се вижда неразумно ако предположим, че апостолът е искал да ги поучи на още по-утешителната истина, че мъртвите са сега с Христа така действително както и живите, и наистина много по-действително, понеже Той е телом между тях, а пък само духом е между живите, които съзнават присъствието Му само чрез вяра. Ако разберем стиха така, той същественно става същ по значение с Рим. 14:8, “Понеже и ако живеем, и пр.”.

Ст. 11. Затова насърчавайте²¹⁷ се един друг. Виж. гл. 4:18. – И назидавайте един другиго (Цгр.)²¹⁸. Назидавайте се един друг във вярата на тези истини. Честото употребление на тази дума в Павловите Послания произлиза от идеята, че християните са храм или здание Божие. – Както и правите. Павел им захваля за каквото правят, и ги насърчава да продължават.

Ст. 12. И молим ви, и пр. Павел естественно прескача от общата поръчка да се утешават и назидават един друг на онези, които са били особенно длъжни да утешават и увещават. Той повечето умолява, а не заповядва, може би, защото и той до някъде си е принадлежал на съсловието на църковните служители. “Да познавате”²¹⁹ тука значи “да признавате достойнството и трудовете им, и да ги обичате и почитате според както заслужават”. Една църква може твърде прекалено да се взира в частните работи на своите чиновници, но повечето пъти тя не се грижи достатъчно за тях. Ако паството на един църковен пастир се интересува в делата му, и в същото време има такова уповенаие в него щото в духовните си затруднения се допитва до него, тогава той може да работи по-весело и с повече надежда. – Тия, които се трудят, и пр., т.е., църковните презвитери, които работят за евангелието. Виж. 1Тим. 5:17. Явно е от това, че в младата Солунска църква е имало вече два разреда – учители и поучаеми. Понеже Павел е дал наставление на Тит да постави презвитери (старейшини) на всяко място (Тит 1:5), не ще съмнение, че и той сам е вършел същото. Общото название “които се трудят” е последвано от други две, които определят по-точно трудовете им. Стихът, както Гръцкият оригинал показва, не означава три различни разреди чиновници, но само “делатели”, чиито особенни длъжности са били да бъдат техни “настоятели в Господа” и да ги “поучават”. По-късно, двете служби на настоятели и учители се вижда да са били разделени, но явно е, че по него време същите лица са заемали и двете служби в Солун. “Настоятели ваши в Господа” ще рече “назначени от Него и в Негово име”. Те нямаха никаква власт от само себе си. Относително длъжностите им, виж. бел. на “управления” в 1Кор. 12:28. “Да ви поучават” загатва за по-духовните длъжности на тези чиновници – да увещават братята в изпълнение на длъжностите им, и да ги предупреждават против грях.

Ст. 13. И да ги почитате, и пр. Трябвало да ги обичат и почитат твърде много. Където любов или почитание липсва, полезността от трудовете на пастирът частно или публично се твърде много намалява; и който не е достоен за почитание и любов, той не е подходящ за тази служба. – Заради делото им, - по причина на важността на самото дело, което спомега на всички добродетели в този живот и на вечно блаженство в онзи свят, и по причина на верното им и трудно изпълнение на това дело. – Живейте мирно помежду си. Това не означава, че е имало раздори между солунците, но понеже човешкото сърце е еднакво навсякъде, Павел се страхувал от опасността да не би да се скарат, и ги предупреждава. Тази заповед е толкова тясно свързана със заповедта за презвитери, защото когато църквите се карали то въобще е било заради църковните им служители. Виж. 1Кор. 1:12.

Ст. 14. Молим ви още, и пр. Някои предполагат, че този и следващият стих са отправени особенно на презвитерите; но това е съмнително, а употребата на думата “братя” е противно на това предположение. Не само презвитерите, но всичките братя, трябвало да се трудят да поучават и утешават. Една от причините за слабостта на църквата е, че повечето християни мислят, че тези работи са само за пастирите. – Увещавайте²²⁰ безчинните. Думата “безчинни” е военна дума, и означава тия, които не си стоят на реда. Когато войниците не си стоят всеки на мястото, силата на ротата се намалява. Но тука тя се употребява за църквата, и означава тия, които живеят безчинен живот, и може да подразбира тука особенно тези, които са били станали лениви и развълнувани понеже погрешно са очаквали идването на Христа. – Насърчавайте²²¹ малодушните, - тези, за които е било трудно да търпят гонение и страдание, а може би и тези, които погрешно са се грижели за състоянието на мъртвите. Такива човеци не трябва да се оставят да носят сами товарите си, но по-опитните и по-сърдечните в църквата трябва да им помагат. – Поддържайте слабите²²², т.е., не тези които са слаби телом, но които са слаби във вярата. Виж. 1Кор. 8:7,10. – Бъдете търпеливи към всички, - не само към християни, но и към тези, които не са християни, както сам Христос ни е поучил с поучението и примера си.

Ст. 15. Внимавайте, никой да не връща, и пр. Това е заповед против дух на отмъщение. Той не иска да каже, че всеки трябва да наблюдава братята си да ги въздържа, но всеки трябва да наблюдава и въздържа сърцето си. Това не ни забранява да употребим сила за самозащита, или за да браним фамилиите и имота си; но ни забранява да чувстваме отмъщение, и да се стараем да повредим неприятеля си от отмъстителни подбуждения. – Един на друг, и пр. Виж. Мт. 5:45-47.

Ст. 16. Винаги се радвайте. Трябвало да се радват посред жестоките страдания, които са търпели тогава, и във всяко обстоятелство. Това е длъжност на всички християни, защото обещанията на евангелието (които уверяват християнина, че всички събития и опитности на живота му са така наредени от Божията мъдрост, любов, и сила, че са подходящи по най-добър начин да спомогнат на благосъстоянието му) и обезпечението на вечното им щастие от неприятелски нападения им дават достатъчна причина да се радват, и защото ако те не се радват, това показва, че те не оценяват и не са признателни за Божията благост, и в същото време възпира другите да приемат истината, защото те ще се отвърнат от една религия, която прави последователите си нещастни.

Ст. 17. Непрестанно се молете. Както християнинът трябва постоянно да признава Божията благост, и да се радва за това, което Бог е направил за него, така той трябва да иска от Бога постоянно нужната благодат и помощ. Този стих ни учи, че не само трябва да пазим редовно определените времена за молитва, но че трябва да имаме постоянно дух на молитва, тъй щото набожността да бъде главна работа на живота ни, душата ни да вижда ръката Божия във всичко, и да е всякога готова да се съобщава с Него без особенно приготовление.

Ст. 18. За всичко благодарете, - не само за тези неща, които са ви приятни, но и за тези, които са неприятни – в скръб, в болест, и в сиромашия; защото всичко, което Бог дава на чадата си е за тяхно най-голямо добро, и той го дава от безкрайна любов към тях. В този и в двата предишни стиха, Павел иска да обърне мислите на християните постоянно към Бога. Радостта трябва да бъде “винагишна”, молитвата – “непрестанна”, благодарението – “за всичко”. – Защото това е Божията воля. Бог, който винаги иска това, което е за наше добро и щастие, иска щото ние да бъдем благодарни. – В Христа Исуса. Това означава или, че Бог иска да се радваме в Христа Исуса, или че искането му да се радваме се е показало на яве в Христа Исуса.

Ст. 19. Духа не угасвайте. От молитва и благодарение, апостолът преминава на Св. Дух, който ни ги вдъхва. Духът, чието идване в Денят на Петдесятница се прояви с огнени езици, се сравнява тука на огън в сърцето, който може да угасим в себе си, и чрез лошото си влияние, в другите. Тука вероятно се загатва най-вече за вътрешното духовно влияние на присъствието му, като, например, духът на молитвата и благодарение, за който се говори в предишните стихове; но може и да обема външното му проявление, като, например, дарбата на пророчеството, което се споменава в следващия стих. Ние можем да угасим Духът чрез невярване, световност, пренебрегване на средствата на благодат, гняв, омраза, завист, и др. т., или чрез такива работи и сношения, които са противни на влиянието му. Свещенният му огън не изгасва от само себе си в сърцето, но защото ние сме сторили нещо и сме го изгасили.

Ст. 20. Пророчества не презирайте²²³. Както разяснихме другаде, тази дума не означава само предричане, но всяко боговдъхновенно говорене и се различава от “поучение” по това, че пророчеството е било прямо боговдъхновено. Както се случи по-после в Коринт, може и солунците да са били склонни да ценят по-високо онези дарби, които са повече биели на очи, като, например, дарбата на езици, или чудесата; или може някои в Солун, които са претендирали, че имат дарба на пророчество, да са накарали с глупавите си приказки хората да не вярват на дарбата.

Ст. 21. Всичко изпитвайте. Според мнението на най-добрите тълкуватели, това не трябва да се разбира в общ смисъл, както мнозина го разбират, но се отнася за “пропочества” в предишния стих, или за пророчество заедно с други духовни дарби. Преди да приемат поученията на някого, който е претендирал, че е пророк, те трябвало да ги изпитат и да видят дали са съгласни с Божието слово. В 1Кор. 12:10, се споменава като духовна дарба “разпознаване на духовете”, вероятното естество на която дарба разяснихме в бел. на него стих; и, според мнението на някои тука в този стих не се увещава цялата църква, а само тези Солунски християни, които са имали тази особенна дарба. Но заповедта е важна макар и да са изчезнали от църквата и пророчеството и разпознаването на духовете. За нас то значи, че не трябва да приемаме думите на всеки учител, но да ги изпитаме чрез разума си и словото Божие. – Дръжте доброто. Това, което е истина и полезно в поученията на тия, които искат да ни поучат, това ние сме длъжни да приемем и да упражняваме, и тогава даже когато учителят е недостоен човек. Истината си е истина, макар и да се изказва от грешни или невежественни уста; а заблуждението си е заблуждение, ако ще да се изкаже от най-прочути и учени поучители.

Ст. 22. Въздържайте се от всякакво зло. Като се придържат към доброто, те трябва да отхвърлят всяко зло и да се въздържат от зло от където и да дохожда и от каквато степен и да е, - от зли мисли, дела, и думи.

Ст. 23. А сам Бог, и пр. В предишните стихове Павел поръчва разни духовни длъжности на братята си; а прибавянето на тази молитва показва, че без Божието благословение техните трудове ще отидат на пусто. Понеже се моли за освещението им, можахме да очакваме, че Бог ще се нарече “Бог на святостта”; но Павел предпочел да го нарече “Бог на мирът”, защото онзи дълбок вътрешен мир, който Бог дава е плод и знак на святост. Изречението “да ви освети всесъвършенно” се разяснява в следващите части на стиха, и повечето значи, “да освети всичките чести на естеството ви”, отколкото степента на освещението; но и освещение до най-висока степен се подразбира. Християнинът съвършенно се осветява, когато всяка част от съществото му се напълно освети. Християните са длъжни да се трудят и да се молят да станат съвършенни, както Бог е съвършен; но от това не следва, че някой достига на този свят пълно съвършенство. До като са верни, те ежедневно вървят към съвършенство; и за това не можем да кажем, че усилията им са на халос, както и не можем да речем, че желанието им да отидат на небето е напусто защото не го достигат преди смъртта си. – Непокътнати²²⁴ духа, душата и тялото. Грехът развращава и изопачава разума, чувствата, и телесните сили. За това апостолът се моли всичко да се опази. – Без порок, и пр. Той се моли да няма недостатък или петно в никоя част на естеството им, и така да ги пази Бог до живот щото, когато Христос дойде да въздигне светиите си, те да се явят съвършенни във всичко.

Ст. 24. Верен е Оня, и пр. Бог, който ви е призовал на святост, няма да остави делото си недовършено, но ще доизкара във вас онази непорочност на цялото ви естество, за което съм се молил. Виж. бел. на 1Кор. 1:9.

Някои взимат стихове 23 и 24 за доказателство, че някои християни стават съвършенни и си остават съвършенни в този живот. Но ако тези стихове доказват, че някои християни стават съвършенни, тогава те доказват, че всички християни стават съвършенни; защото Павел говори тука на цялата църква, а не само на една част от нея, а никой не може да вярва, че всички християни стават съвършенни. За това мислим, че гореказаното е истинното значение.

Ст. 25. Братя, молете се за нас. Павел често кани братята си да се молят за него, защото е бил още в плътта и подчинен на слабостите й, и за това е можал да се покаже недостатъчен за важното дело, което му било възложено. Никой не може да каже, че няма нужда от молитва на този свят.

Ст. 26. Поздравете всичките братя, и пр. Виж. бел. на 1Кор. 16:20. Тука не казва “Поздравете се един друг”, както на други места, но казва на някои да поздравят другите. Може това да е казано на презвитерите, понеже те са щели най-първо да приемат и прочетат Посланието.

Ст. 27. Заклевам ви, и пр. Вероятно и това се казва на презвитерите. Павел бил убеден, че утешенията и заповедите на Посланието са били важни за цялата църква, и за това той ги заклева, както, движим от същото чувство, той даде заповедите в гл. 4:18, 5:11. Той иска да каже: “В днешното ви неопитно и преследвано състояние, нека всички се ползуват от това, което Св. Дух ме е накарал да пиша”. Словото Божие е назначено за всички; и голяма е отговорността на онези, които не го дават в ръцете на хората.

Ст. 28. Благодатта, и пр. Виж. бел. на 1Кор. 16:23.

Назад | Съдържание | Напред