Първо послание на апостол Павел до Тимотей

Глава 1.

¹ Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,

² до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

³ Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение,

⁴ нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра, така правя и сега.

⁵ А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;

⁶ от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие,

⁷ и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.

⁸ А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,

⁹ като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

¹⁰ за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,

¹¹ според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено.

¹² Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата,

¹³ при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие;

¹⁴ и благодатта на нашия Господ се преумножи към мене с вяра и любов в Христа Исуса.

¹⁵ Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.

¹⁶ Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот.

¹⁷ А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.

¹⁸ Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване,

¹⁹ имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;

²⁰ от които са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулствуват.
 

Тълкувание

Ст. 1. Виж. бел. на Рим. 1:1. – Нашата надежда, - основата и предметът на надеждата ни. Виж. бел. на Кол. 1:27.

Ст. 2. Тимотея. Виж. Веведение. – Истинското ми²⁴⁴ чадо във вярата, - син, понеже се бил похристиянчил от Павловите трудове, - истински син, понеже му приличал по характер, както въобще истинските синове приличат на родителите си по чертите на лицето си, и понеже Павел особенно го обичал. Взаимните духовни отношения между вярващите са по-тесни и трайни, отколкото естественните отношения на живота. Виж. какво казва Христос в Мт. 12:48-50. – Благодат, и пр. Виж. поздравленията в другите послания. Това поздравление обема всяко възможно благословение.

Ст. 3,4. Изречението в тези стихове не е довършено. За да се довърши трябва да му прибавим думите така прави, или така те пак моля. – Друго учение, т.е., учение което не е съгласно с евангелието, и което Павел не е проповядвал. – Басни, - като детинските и суеверни понятия на Еврейските равини. – Родословия. Евреите обръщали голямо внимание на родословни придирвания. Тези придирвания могат справедливо да се нарекат безконечни, понеже много от тях бе невъзможно да се определят. Месия бил дошъл, Еврейската наредба трябвало да престане, различаването на племена било станало безполезно, разлъчването на евреи от езичници трябвало да се прекъсне от евангелието. Нямало никаква причина за Христовите ученици да се гордеят с кръвта си и рода си; а да се обръща внимание на такива въпроси ще рече да се повдигат разногласия и да се причинява духовна повреда. Колко раздори за други работи между християните са тъй също вредителни! Тимотей трябвало постоянно и ревностно да се труди да противодейства на вредителните влияния на мнозина учители, които влизали в църквата и разпространявали идеи, които са били пагубни за влиянието на евангелието и за спасението на хората (Д.А. 20:29,30). Те всички претендирали, че проповядват истинното Христово учение, и че са най-добрите му ученици. Както е било във времето на апостолите, така трябва да очакваме, че ще е и днес; и както Павел и Тимотей постъпвали, така трябва и ние да постъпваме в подобни обстоятелства.

Ст. 5. Поръчване, т.е., на Мойсеевия закон, за който се говори в следващите стихове, и на евангелския закон. Любовта е изпълнение на закона, - това което всяка негова заповед изисква. Тя произхожда от чисто сърце, и се придружава от непорочна съвест. Не само сме длъжни да имаме непорочна съвест, но такава съвест е необходимо доказателство, че сме истинни ученици Христови (Д.А. 24:16). Искренна вяра действа чрез любов, очиства сърцето, и прави живота ни свят.

Ст. 6. Мнозина, които не проповядват душепагубни заблуждения причиняват голяма вреда като отклоняват хората от ревностен и любезен Християнски живот, и ги тикат към безполезни и суетни въпроси, и така произвеждат само духовно охладняване и съсипителни крамоли.

Ст. 7. Тези учители били невежи, самооблощени, самохвалци, и всякога се отклонявали от пътя на истината и мъдростта, макар че се поставяли за водачи на църквата. Не трябва да ни се вижда чудно ако и днес подобни хора се явяват в евангелски църкви. Никой да не се подмами подире им.

Ст. 8. Законът е добър, но може да се злоупотреби. Онези учители, чийто противник Павел бил са го злоупотребявали.

Ст. 9-11. Който е наистина честен, той няма да краде, ако даже да няма закон против кражбата. Законът е нужен, за да възпира лошите хора. Апостолът поименува няколко класа просто като образци, но той подразбира всички, които вършат това, което е противно на закона и евангелието. Евангелието не е противно на закона, но ни кара да го изпълняваме. Виж. Мт. 5:17-19; Рим. 3:31, 5:20,21, 6:15-23. – Търгуващите с роби²⁴⁵. Обикновенно нещо беше между старите гърци да крадът момчета и момичета и да ги провадат като роби. – Лъжците се броят наравно с убийци и други лоши пакостници, и ще имат еднакво с тях вечно осъждение. – Здравото учение, - онова Християнско учение, което спомага за здравето на душата. – Славното благовестие²⁴⁶. Евангелието е славно защото е откровение на Божията воля и средство за спасение на грешници. Павел се считал щастлив, че го е проповядвал. Виж. Рим. 15:16; Еф. 3:8; Кол. 1:25.

Ст. 12-17. Павел се считал голям грешник защото преследвал Христовите ученици, макар че с преследването им мислел, че служи на Бога (Д.А. 26:9-11). Наистина той не знаел истинския им характер и какво е евангелието; но това негово незнание не унищожава грешното му поведение, нито му дава право за прошка. То, обаче, е правило опрощението му възможно без да се нащърби Божията святост; и Божията благодат и милост се показали велики с преобръщането му. Той не бил избран за апостол защото бил верен, но бил избран, за да бъде верен; и милостта, която той получил доказва, че никой не може да бъде толкова голям грешник щото да няма надежда за спасение чрез вяра в Христа и чрез силата на любовта Му. В това отношение той е станал образец за всички поколения, който да ги насърчава, и който да се подражава от тях. Не е чудно, че пред вид на благодатта, която за него била толкова голямо благословение, и която е имала такова значение за грядущите векове, сърцето му е било преизпълнено с благодарност. – От които главният²⁴⁷ съм аз. Павел не бил убиец или блудник. Младият Савел бил твърде нравствен и религиозен (Фил. 3:6; Д.А. 26:4,5). Как е можал той да се мисли за по-голям грешник от Юда? Когато трябвало, той можал да се зищитава от лъжливи обвинения и да притезава, че е равен с най-първия от апостолите (2Кор. 11:5-30). Той говори тука, и в Еф. 3:8 и 1Кор. 15:9, с истинна и дълбока смиреност. Той си знае своя грях, по-добре отколкото знае хорските грехове. Той чувствува, че макар и да не е сторил такива грехове, каквито другите хора са сторили, грешните работи, които бил направил го правят да бъде най-пръв грешник. Той съзнава не само греховете, които бил сторил преди да стане християнин, но и греховете на дълбокото развращение на сърцето си, и че той е грешен пред Бога даже когато най-много се труди и страда за Учителя си; и чувството на недостойнството му до толкова го притиска, щото той няма време да се взира в греховете на другите, но се чувствува, че е по-долен от най-долния грешник, и че е даже най-първият грешник на света. Колкото по-високо човек се издига в духовна чистота, толкова по-дълбоко той потъва в смиренност и чувствува недостойнството си, докато грехът се придържа към него. За това, най-чистите и най-святи хора се смиряват най-много пред Бога. Виж. Йов 42:5,6; Ис. 6:5. – Похристиянчването на Павел е едно от най-силните проявления на величието и силата на Божията благодат. Ако преобръщането на една едничка душа, като Павловата, предизвикала такова славословие, колко по-силно това славословие ще екне когато чудесните Божии начини за изкуплението на разните милиони хора се открият пред всичките светии!

Ст. 18. Това заръчване, - нежен, бащински съвет, и желанието изразено в ст. 3. – Пророчествата, - предсказания заради него преди да започне проповедническата си служба. Войнствуването не беше само Християнско войнстване, но най-вече като водач в църквата, под знамето на Царя на царете, за защитата на евангелието.

Ст. 19. Според апостола, безверникът не е човек, чийто разум е заблуден, а чието сърце е чисто, но човек който отритва истината понеже умът му се намира в грешно състояние. Съвестта е не само кормило, но и котва; и когато тя се изгуби, корабът се съкрушава. За това, нужно е да си пазим съвестта чиста и здрава.

Ст. 20. Именей може да е същият, който се споменава в 2Тим. 2:17. Формалното отлъчване, което изключвало някого от църквата, и го предавало на силите на тъмнината, които владеели в езичеството, се казвало “предаване на Сатана”. Виж. бел. на 1Кор. 5:5. Целта на това не била съсипването на престъпника, но доброто на църквата, и разкайването и спасението на престъпника. Августин право го нарича “строгост на любов”. Това отлъчване не водело след себе си гражданско наказание, но било придружено и последвано от изражение на добродушност, и се упражнявало само в крайни случаи. Много сегашни афоресвания не се оправдават, нито по начин, нито по обстоятелства от отлъчванията във времето на апостолите. Но важното е да се поддържа църковна дисциплина според правилата на евангелието и според духа му. Вероотстъпничеството на мнозина в апостолските църкви показва, че някои отпадат от вярата макар, че проповедниците си изпълняват длъжността верно и разумно. Виж. 2Кор. 11:28.

Назад | Съдържание | Напред