Глава 14.

¹ И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

² И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

³ И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.

⁴ Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

⁵ И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

⁶ И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.

⁷ И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

⁸ И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

⁹ И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

¹⁰ той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

¹¹ И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

¹² Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

¹³ И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

¹⁴ И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

¹⁵ И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

¹⁶ Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

¹⁷ И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

¹⁸ Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

¹⁹ И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

²⁰ И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
 

От изложението на ужасната сила на злото, което въодушевява неприятелите на Христос и Църквата Му, сцената се променя и ни представя Христос на чело на изкупените си последователи на Сионската планина, която е крепост на тяхна безопасност и святата планина на тронясаната Му слава (Пс. 2:6). Като се радва на тях като на плод от страданията на душата Му и начатък на жетвата, която Той ще пожъне – жетва, която ще се състои от множеството, което никой не може да изброи, от всичките колена и племена и народи и езици на земята – Той сега изпраща ангелите Си на разни поръчки, в които ще ги употреби за цели на милост спрямо светиите Си и наказание на враговете им.

Ст. 1. Агнето, - същото, което се явява в предишните видения (гл. 5:6,12, 6:1, 7:14,17. – Хълма Сион, - не земният Сион, но небесният, където се намира славният Му престол. Виж. по-горе. – Сто и четиридесет и четири хиляди, - без съмнение същите, за които се говори в гл. 7:3-8, - печатаните, верните последователи на Агнето. Името му и името на Отца светят бляскаво на челата им, и свидетелствуват за духовният им характер и съдба. Виж. бел. на гл. 7:3-8 и 22:4. Числото на 12 пъти по 12,000 представлява начатъкът (ст. 4) на Божиите избрани люде, истинният му Израил (Гал. 3:29, 6:16). От всяко едно от 12-те племена в гл. 7:4-8, 12,000 са Богии избрани, запечатани за да се покровителствуват под изпитните на борбата в земният живот. Тука те същите се показват, че здраво и читаво са преминали тези изпитни, и че са заедно с Изкупителят на тържественната планина.

Ст. 2,3. Виж. бел. на гл. 4:4-11. “Нова песен” за осъвършенствуването на тържествуващата църква се чува с крайно благозвучие от небето, висока и многолюдна като ревът на морските вълни в бурно време, величественна и ужасителна като гръмотевица, сладка като музика от китари, “нова” защото никога преди не е била чувана като песен на спечелено тържество, научена само от изкупените от земята, защото мъдростта и славата на този свят не я знае, и даже ангелите не могат да се присъединят на нея, понеже те сами не са били изкупени. Виж. бел. на гл. 5:8-11.

Ст. 4,5. Девственици. Какво значи девственността им тозчас се разяснява от това, което се казва за тях като последователи на Агнето. Думите означават нравственна чистота, а не безженство; защото на всякъде в Св. Писание бракът се одобрява (Евр. 13:4). Само прелюбодейците и блудниците “се оскверняват с жени”. Старият Завет представлява идолопоклонството като духовно блудство; а пък верността на Божият завет се оприличава на верност между съпруг и съпруга (Ер. 2:20-28; Ез. гл. 16, и пр.). Истинната църква е девица-дъщеря на Сион (Ис. 37:22); в същото време тя е невестата, съпругата на Агнето (Ис. 54:1-6; Отк. 19:7-9; 2Кор. 11:2). Образите на девственост и женитба се употребяват и двата, за да изразят духовна чистота и верност на Божият завет. Девственността на 144,000-те се състои в чистота на сърце и живот (Мт. 5:8; Як. 3:17), защото са истинни и непорочни, и в подчинение на волята на Агнето. Те Го следват като свой предводител, колкото страдание и да търпят на този свят, и са с Него и като Него в блаженството и славата на небесното състояние; в устата им няма лъжа, и в сърцето им няма лъст. Те са избавени от помежду хората, за да бъдат “начатък Богу и на Агнето”, т.е., приношение особенно приятно Богу, като представители на всичките изкупени, и залог на славната жетва, която ще последва за слава на Бога и за благословение на всичките Му създания. Срав. с Як. 1:18; Ер. 2:3.

Ст. 6,7. Ангелът, който лети посред небето е символ на бързината и успехът, с който благовестието на спасение чрез вяра в Христа и чрез послушание нему ще се провъзгласи на цял свят. Той призовава хората да се боят от Бога и да Го хвалят пред вид на славното Му величие, което наскоро ще се яви в осъждението на нечестивите, които не искат да се покаят и спасят. Гласът на този ангел сега звучи в ушите ни. Нека го слушаме!

Ст. 8. Този ангел провъзгласява, че падането на Вавилон, великият враг на Църквата, е свършено. То се свършва по повеление Божие, и скоро ще се изпълни на дело. Значението на символът “Вавилон” се показва в гл. 17. Опияняващото, побесняващо влияние, което той упражнява върху умовете на хората се излага в извънредно силен език. Разрушението на означената сила е велико дело на божественно правосъдие и милост. За начинът на съкрушението виж. бел. на края на гл. 18.

Ст. 9-11. Когато светиите се радват за падането на Вавилон (гл. 19:1-7), трети ангел възвестява злощастие на тези, които пият опоителното вино на духовното й блудство, и следват да се кланят на звярът и образът му, и да носят белегът на неговото робство. Пълната чаша на неразмесеното вино на Божията ярост е неговата правда, която дава заслужено и нужно наказание на непоправимите делатели на беззаконие. “Съдбата ще бъде немилостива на тогози, който милост не е сторил” (Як. 2:13). Виж. бел. на гл. 9:20,21. Божията святост и любов са съвършенно противни на нечестието, и трябва да докарат наказание на упоритите злотворници; и това ще следва така без край. Наказанието на идолопоклонство, за което се загатва тука, трябва наверно да се наложи, каквото и да е името, което поклонението на звярът може да има, или какъвто и да е начинът, по който това поклонение става. Виж. бел. на гл. 13:13-17,18.

Ст. 12. Докато евангелето се проповядва, и Божието царство преуспява и тържествува, страшни наказания сполитат хората, и светиите търпят много страдания. Виж. бел. на гл. 6,9,10, и 11. Те имат голяма нужда от дързост. Целта на тази книга е да ги одързости.

Ст. 13. Гласът от небето идва от невидено, но божественно място. Срав. с гл. 4:5, 6:6, 9:13, 10:8, 12:10. Дава му се заповед да пише, тъй щото страдащите светии да могат да се укрепят и насърчат. – Блажени, - по причина на безопасността и щастието, което наверно ще получат, - но не всички, - само тези “които умират в Господа”, т.е., които умират като негови посветени раби, най-вече тези, които умират заради него. Те си почиват от трудове и уморяване, и ще се радват за благословените плодове на трудовете си. Спасени, не чрез кръвта на мъченичество, или чрез ревност и труд за Христа, но чрез кръвта на Агнето (гл. 7:14), те ще пожънат голяма награда за верността си (Евр. 6:10). Кой не би желал да придобие това? Колко ужасна е смъртта, която не е в Господа! – От сега нататък. Времето е особенно време на опасност и страдание.

Ст. 14-16. Някои тълкуватели мислят, че жетвата, за която се говори тука означава прибирането на всичките добри човеци в небесното царство, и те се облягат на такива места, където добрите се описват под белег на жито, а противните – на слама и плевели. Те считат всичкото място (ст. 14-20) като предварително изображение на последния съд, на спасението на праведните и наказанието на нечестивите. Други считат жетвата и гроздоберът, че представляват едно след друго бедствия, които ще връхлетят безбожният свят. Това мнение се благоприятства от мястото на тези стихове в книгата, понеже след тях идва изливането на чашите, които означават разните съдби, които са щели да налетят върху Божиите врагове много време преди последният съд. То се подкрепя и от употребата в ст. 14 и 17 на изречението “сърп остър”, което ни дава да разберем, че тука се касае за посичане, а не за прибиране на драгоценното жито или плод; подкрепя се и от изречението в ст. 15 “жетвата земна”, и от заявлението, че е “засъхнала”. Нито едно от тези изречения не се вижда да съответствува добре с мисълта, че жетвата тука означава окончателното спасение на Божиите люде.

Ст. 17-20. Описаният тука гроздобер представлява несъмнено ужасно погубление на Божиите врагове. – Ангел, който имаше власт над огъня. Огънят е знак на разрушение. Ангелът, който имал власт над огънят се праща да иска изсичането на Божиите врагове. Кръвта на гроздето, сир., на Божиите врагове, се изтисква до като токътъ от жлебът⁴¹² направя море 320 километра на дължина и на ширина, и толкова дълбоко, че стигало до юздите или устата на конете, - ужасно представление на Божията ярост против нечестието. Никаква положителна причина не може да се даде за мярката 1,600 стадии е дължината на Палестина, която означава светът. Изображението има за цел да ни даде да разберем ужасите на Божиите съдби. Тези съдби често се изливат от ръцете на хора, които се бият и погубват един друг. Какъв океан от човешка кръв е бил пролят от войните, които хората са имали един с друг! Божиите врагове ще се съкрушат с ужасно изтребление. – Вън от града, т.е., Божият град. Жлебовете⁴¹³ обикновенно се намират вън от градовете.

Назад | Съдържание | Напред