⁸ А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,

⁹ и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,

¹⁰ за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,

¹¹ дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

¹² Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

¹³ Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното,

¹⁴ пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

¹⁵ И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.

¹⁶ Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме]

¹⁷ Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас.

¹⁸ Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст;

¹⁹ чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.

²⁰ Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,

²¹ Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си.

Ст. 1. При това (Цгр.).¹⁰⁷. Гръцкото изречение, което е преведено “при това”, често се употребява от Павел, за да въведе заключението на посланията му, и е същото, което е преведено “най-после” в 2Сол. 3:1. Понеже толкова много от посланието още следва, не е добре да го преведем “най-после” тук, но това можем да обясним като кажем, че Павел се е увлекъл и продължил посланието си. – Радвайте се в Господа. Нека радостта ви да не бъде такава празна и незадоволителна радост, каквато земните работи могат да дадът, но истинната радост, която произхожда от любовта, общението, и обещанията на Христа, “в когото”, казва Златоуст, “самите скърби причиняват радост”. – За мене не е досадно да ви пиша, и пр. Има различни мнения за значението на “все същото”. Златоуст и някои други го отнасят на следващото предпазване от лъжливи учители, а повечето нови критици го отнасят на “радвайте се в Господа”, за което един казва, “То е основата на цялото послание”. Но защо Павел употребява думата “досадно”? Калвин казва, че той говори за устно предание, и че значението на думите му е, че не е досадно за него да пише това, което често им е заповядвал устно. Но не се вижда да има възражение да го разберем за многото случаи, в които радването се споменава в това послание. Виж. гл. 1:4,18, 2:17,18, 4:10. – А за вас е безопасно. Тази духовна радост ще им бъде най-добрата защита против заблуждение и изкушение.

Ст. 2. Пазете се от псетата (Цгр.)¹⁰⁸. Като им заповядва да се радват в Господа, той сега ги предпазва от тези, които се радват, не в Христа, но “в плътта”. Това радване не беше “безопасно”. Имената в този стих се отнасят всички за същия клас – поддържниците на обредния закон учители. “Псета” в устата на евреите ще рече “мръсни човеци” и те употребяваха думата за всички езичници, което е накарало Златоуст да каже за тези поддържници на обредния закон, “Като езичниците те са били отчуждени и от Бога и от Христа”. – Злите работници е също като “лукави работници” в 2Кор. 11:13. Те са работили, но за зло, а не за добро. – Лъжливото обрязване (Цгр.). Тази дума идва от същия корен на гръцки както и “обрязване”; и Павел нарочно я употребява, за да покаже, че каквото те са правели не е било истинно обрязване, но просто безполезно рязане на плътта. Златоуст казва, “Те не правят нио друго освен да накълцват плътта”. Павел не би употребил тази презрителна дума за Старо-Заветното обрязване, нито за обрязването на евреите в новата наредба, защото той сам е обрязал Тимотей (Д.А. 16:3). Но да се обрязват езичниците и да се подучват да се осланят само на обредите на закона за спасение беше толкова опасно, и толкова съсипително за евангелието, че той всякога силно се е протилил на това.

Ст. 3. Защото ние сме обрязаните. Причината, поради която е употребил думата “лъжливо обрязване”, е че истинното обрязване са тези, чиито сърца са обрязани, било, че са обрязани телесно или не. Даже в Старо-Заветната наредба, обрязването, макар и да било задължително за всички, не принасяло духовна полза ако не се е придружавало с вътрешно отсичане на грехът от сърцето. – Които с Божия Дух¹⁰⁹, и пр., - а не само с външни обреди. Някои учени тълкуватели разбират, че това се отнася за Св. Дух, т.е., “Ние служим Богу чрез Св. Дух”, но другото разяснение се вижда да се съгласява най-добре с мисълта на това място. – И се хвалим с Христа Исуса. Виж. ст. 1. Как Павел се е хвалил с Христа, той показва няколко стиха по-долу. – И не уповаваме на плътта¹¹⁰. “Плът” тука значи не само обрязване, но всичко що е външно и обредно.

Ст. 4. При все че аз мога, и пр. Като осъжда така “плътта”, Павел не се движи от завист към онези, които се наслаждават на тези външни преимущества, заото той ги е притежавал всичките. Той има толкова право да се хвали, колкото и най-гордите поддържници на обредния закон могат да имат, но той не ги подражава. Ако някой езичник да беше писал, както Павел, подбужденията му може да са били подозрителни, но когато Павел се отрича от всичките си преимущества от обредния закон, принудени сме да приемем, че той е искрен.

Ст. 5. Бидейки обрязан в осмия ден. Това беше според Мойсеевия закон (Лев. 12:3); и с това Павел показва, че е същински и родом евреин, а не прозелит, който се е обрязал, когато е бил възрастен. – От Израилевия род. Това показва, че той не е произлезъл от някой прозелит от предишно поколение, но че е можал да си води рода от самия Яков, т.е., от толкова старо време, колкото кой да е евреин. – От Вениаминовото племе, - от едно от двете племена, които не отстъпиха от религията на Йеова. – Евреин от евреи. Както предишните две изречения се отнасят за народ и племе, така това се отнася за фамилия. Родителите му и праотците му въобще са били от чиста еврейска кръв. Златоуст мосли, че се отнася и за езика, понеже Павел е можал да говори еврейски. – Досежно закона, и пр. Предишните две изречения показват Павловата чиста порода, а този и следващите две показват личните му религиозни отличителни черти. Фарисеите бяха най-строгата Еврейска секта, които не се задоволяваха само с пазенето на целия Мойсеев обреден закон, но притуряха и много предания, които считаха за еднакво задължителни.

Ст. 6. По ревност, и пр. Толкова ревностен е бил за Еврейската вяра, че е преследвал тия евреи, които са ставали християни. Това, което той другаде нарича най-голям грях на живота си (1Тим. 1:13), той споменава тука защото в очите на юдеите то трябва да е било причина за хвалба. – По правдата, и пр. Той е бил непорочен относително правдата, която произхожда от пазене на заповедите, т.е., в очите на хората. Никой не е пазил закона по-верно от него; и ако да можеше човек да се спаси по този начин, Павел щеше да се спаси. Но при все това, той се е считал за най-голям грешник пред очите на Бога.

Ст. 7. Но това, и пр., т.е., външните преимущества споменати в предишните стихове. Те бяха придобиване за Павел преди похристиянчването му, защото те му увеличаваха влиянието и честта между сънародниците му, тъй щото е имал доста основна надежда да е един от най-първите им мъже. – Като загуба го счетох, и пр. Сами по себе си те не са били “загуба”, но само защото са го отстранявали от Христа. Тези преимущества на племе и религиозна ревност го заслепяваха да не вижда доказателството на християнството, докато не се чудесно убеди в истинността му. “За Христа” се разяснява по-напълно в следващия стих.

Ст. 8. Този е славен стих, и ни показва твърде впечатлително несветския и посветен дух на апостола. – А още всичко считам, и пр. Разликата между този и предишния стих се намира във времето на глагола. Той е считал всичко за загуба, когато най-напред е приел Христа; и многогодишната му опитност от радостите и страданията на Християнския живот не му е изменила мнението. Тълкувателите въобще мислят, че “всичкото” тука значи съото, каквото значи “това което” в предишния стих; и старият Сирски и Коптски преводи казват “всички тези неща”. Но ако вземем думите в най-обширния им смисъл, те не прекаляват чувството на апостола. Ако богатство, спокойствие, и слава биха могли да го отстраняват от Христа, той би ги считал за загуба. – Заради това превъзходно нещо, и пр. Това, което надминава по важност всички тези външни неща е познаването на Христа; и това познаване може да се придобие само ако сме готови да жертваме всичко за него. Жертването не се изисква всякога, но готовността се изисква. Ако началникът беше се показал готов да продаде всичко според както Христос му беше казал, Христос можеше да го възпре да не стори това, както Бог възпря Авраам да не заколи Исаак. “Превъзходството” се намира в предмета на познаването; защото да познаем по опитност Исуса за Спасител, Пример, Покровител, и Приятел е най-голямата радост на света. За да покаже колко Исус е драгоценен за него, апостолът го нарича “моя Господ Христос Исус”. – За Когото изгубих, и пр. За да придобие Христа, Павел е отритнал всичко – чест, богатство, безопасност, фамилия и народ, и всичко друго, което хората считат за мило и драго. Наистина религията му му е сторила много скъпо! – Считам всичко, и пр. Павел не е тъжил за загубата на тези неща. Не сами по себе си, но в сравнение с Христа, те са били “измет”. – Само Христа да придобия. Според един тълкувател това ще рече “да се докопаме за Христа, да го приемем в сърцето си, и така да го направим да стане наш и ние негови, щото да се съединим с него като наша Глава, да се съпружим с него като наш Съпруг, да се съхраним от него като наша Храна, да се присадим у него като наш Ствол, и да се основем на него като наша Основа”.

Ст. 9. И да се намеря в Него, т.е., тъй живо да бъда съединен с него ото в окото на Божията правда да бъда едно с него, той да поднесе моите грехове, аз да се облека в Неговата правда. – Без да имам за своя, и пр., - да не съм принуден да завися от моята си правда, която бих придобил със съвършеното си покорство на закона. – Но оная, която е, и пр., - тая правда, която се придобива от вярване в Христа като наш Спасител. Павел разяснява тази “правда” по-ясно в посланията към Римляните и Галатяните. Вярата макар и да се вмени за правда не е сама по себе си правда, но е средство, чрез което се приема правда от Христа, или, както е казал някой, е ръката, която протягаме, за да я хванем. – Правдата, която е от Бога, и пр. Тя не е наша, изработена от наши усилия, но е приготвена и дадена от Бога, макар и да се приема с вяра.

Ст. 10. За да позная Него. Това е следствието или целта на намерванието ни в Христа. Общение и съединение с него ще ни кара да се запознаем по-напълно с него. Това запознаване не е просто умственно, но практично, и се разяснява по-напълно от следващите изречения. – Силата на Неговото възкресение, - не силата Божия, която се прояви в Христовото възкресение, но духовното действие, което това възкресение има. Това действие е разнообразно и славно. Като необходимо осъвършенстване на Христовото дело на земята то осигурява на вярващите настоящето им съвършенно оправдание, потвърждава им всичките истини на евангелието, утешава ги във всички тъги, и е залог на тяхното славно възкресение, на възтържествуването им над всички неприятели, и на участието им в славата на Господаря им. – И общението¹¹¹, и пр. Това трябва да се разбере за външно и действително страдание, пиене от чашата, която той е пил. Само тези могат да участват в превъзвишението на Христа, които участват в страданията му. Фактът, че и Христос е бил презрян и преследван ще услади презрението и преследването, понеже Павел ще бъде във всичко като Господа си. – Съобразуван, и пр. Не че той трябва без друго да умре с такава смърт, с каквато Христос е умрял, но че той ще е постоянно в опасност да умре насилственна смърт като него.

Ст. 11. Дано всякак, и пр. Целта, към която Павел се стреми, като чувствува силата на Христовото възкресение и участвува в страданията му, беше да участвува в славното възкресение на вярващите, описано в 1Сол. 4:13-16. Той постоянно е гледал на това славно скончание, както този който е тичал в попрището е гледал на наградата към където е тичал. Възкресението на вярващите, било че дошло преди възкресението на злите или не, се различава от него по това, че характерът и съдбата на телата на спасените не ще приличат никак на характера и съдбата на телата на погиналите.

В този стих Павел говори като че ли в това си старание той може да успее, и може да не успее, но този начин на говорене трябва да се отдаде повечето на скромност, а не на съмнение. Той беше уверен, че ще се спаси, и в гл. 1:21 на това послание безусловно казва, че смъртта за него е придобивка.

Ст. 12. Не че съм, и пр. В този и в двата следващи стиха апостолът си има на ум надпреварването; и ако помним това, лесно ще можем да разберем това, което казва. Целта му е да не им даде повод да му претълкуват мисълта, да не би да си помислят, че като ги съветва в гл. 2:3 да имат другите по-горни от себе си, той сам притезава да е не само по-добър от другите, но и съвършенно непорочен. Кое е допълнение на глагола “съм достигнал”? Някои казват, “възкресението”, като се оснавават на 2Тим. 2:17, където Павел споменава някои, които са мислили, че възкресението се е било минало вече. Но в предишният стих той представя възкресението като бъдеще; и това разяснение се поддържа от малцина. Теодорит и други казват, че е “Христос”, или “познаването на Христа”, споменато в ст. 8, което Павел не е бил достигнал. Познаването му на любовта и благодатта на Христа е било още несъвършенно. Но Златоуст и мнозина нови тълкуватели подразбират думата “награда”. Павел се е стараел за наградата, но не я беше придобил. – Иили че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, и пр. Макар и да не е спечелил още наградата, той следва да върви напред и да се приближава до нея от минута на минута, и ще продължава да прави така, докато я вземе. – Понеже и аз бидох, и пр. Когато Павел станал християнин, Христос го обзел за да го направи способен да придобие наградата, за която се надпреварвал. Павел е имал надежда в този факт. Христос се беше нагърбил да го спаси, беше го хванал, когато той е бил яростен гонител, и го беше опътил в тесния път; и той беше уверен, че това Христово дело щеше най-после да се увенчае с успех.

Ст. 13. Братя, аз не считам, и пр. Това е по-напрегнато повторение, на каквото е казал; и думата “аз” е изразителна, като да беше казал, “Каквото и да мислят другите за себе си, аз за мене си не мисля, че съм достигнал до съвършенство”. – Но едно, и пр. Като е тичал в Християнското поприще Павловият ум не се развличал от много противоположни желания и намерения, но имало е едно нещо, което всякога го е занимавало. – Забравям задното, и пр. Този, който тича не се обръща назад да види колко място е изтичал, но гледа отпреде си, за да види колко му остава още да тича. Така е правил и Павел в Християнското поприще. Той не се е спирал да мисли до какво достигнал и да се радва на това или да се хвали с това, защото тогава той не щеше да може да се упражнява както трябва, за да извърши щото е оставало. Златоуст казва, “Ние не гледаме колко доброта сме придобили, но колко още ни остава да придобием”. Разбира се, че Павел не иска да каже, че той никога не е поглеждал назад на миналата си опитност. Това би било извънредно полезно, защото то го би накарало да се изпълни с признателност на Бога за милостта Му, и със смиренност за греховете си. Но той е гледал назад, не за да намери причини да се спре и се нарадва на това, което е сторил, но за да върви напред чак до краят.

Ст. 14. Пускам се към прицелната точка¹¹², т.е., целта, която е поставена на края на попрището, която в Християнското поприще, е небесно съвършенство. – За наградата, и пр. Това е бъдеща вечна слава, наречена в 1Кор. 9:25 “ненец нетленен”, а в 1Пет. 5:4, “венец на славата, който не повехва”. Бог го беше призвал, за да придобие тая награда; и за това той тука употребява думата “призвание”, не за апостолството си, но за призванието си за спасение. Нарича се “горно призвание”, защото е било призвание на небето и на безкрайна чистота и щастие. Изречението “небесно звание” в Евр. 3:1, има същото значение. Призванието е дошло “от Бога”, и се основава на това, което “Христос Исус” е направил, и се послушва само от тези, които са “в Христа Исуса”.

Ст. 15. И тъй, и пр. Думата “съвършенни” тук се употребява в различен смисъл от какъвто има в стих 12, защото, като е казал, че не е съвършен, той не би изведнъж казал, че той и други са съвършенни. Той може наистина да говори така иронично, - “Вие, които се мислите за съвършенни”, но не само първото лице на глагола, но духът на целия стих и на посланието, е против това предположение, и не е имало нужда да говори иронично на своите възлюбени филипяни. Очевидно е, че Павел тука говори нежно и ревностно. Думата “съвършенни” се употребява, както се случва често в Павловите послания, да означи тези, които са сравнително узрели и напреднали в Християнския живот, - тези които са наистина искренни, и ревностно се стараят да се усъвършенстват. – Нека мислим така, -да имат умът, който той е описал от 7-и стих насам, ум който ще ги накара да считат всичко загуба за Христа, и да се стремят да придобият небесната награда. – И ако мислите, и пр., - ако относително някоя точка на поведение вашите мнения се различават от мненията, които съм изказал. От връзката на мисълта става явно, че както Златоуст казва, “той не говори за учения, на за съвършен живот”, и се подразбира, че в основни работи не са се различавали. Може Павел да е имал на ум някоя особенна грешка в поведението им, но ние не знаем що за грешка е било. – Бог ще ви открие и него. Това показва, че какъвто недостатък и да са имали филипяните, то е било по незнание, а не по своеволие. Те съзнателно не са съгрешили, но са били заблудени; и Духът ще ги избави от това заблуждение. Виж. Еф. 1:17.

Ст. 16. Само нека, и пр. Той не иска да им наложи еднообразие въпреки убеждунията им; и какво еднообразие би било глупаво и дне както и тогава. Твърде е желателно щото всички християни да бъдат съединени, но това не може да се постигне освен чрез освещението на Духа, който открива истината на всички. Но до колкото убежденията са еднакви, трябва да има и единство. Ако двама християни са съгласни върху всяка същественна истина, но се различават относно начина на кръщение или на църковно управление, няма нужда единият или другият да си жертвува мненията за тези неща; но ако и да се различават приятелски, те трябва да чувствуват и покажат на света, че в същественни точки те са едно. Най-голямо проклятие за църквата е било, че като оставят на страна многото точки в които са едно, християните са преувеличили важността на точки, в които се различават, и поради това са се гледали едни други като неприятели. Това живеене по същото правило се вижда да е условие за повече просвещение. Ако те вървят верно заедно до колкото нравственно преуспяване и познание са достигнали, Бог ще им открие истината относно точки, в които се различават. Ако църквата да беше следвала това правило, колко разпри щяха да се избегнат! Разбира се, че истината трябва да се защитава във всеки случай, и истинните християни не са призвани да се побратимяват с еретици, но няма причина защо тези, които са научени от същият Дух да не са същественно едно. Един от най-благонадежните знакове на настоящето столетие е растящото убеждение в тази истина.

Ст. 17. Братя, бъдете всички подражатели на мене, и пр. Това е продължение на предишното увещание. В своето поведение, което описва в предишните стихове, той знаеше, че е следвал там където Божият Дух го е водил, а не се е водил по своята ограничена мъдрост; и за това им казва да го подражават, защото като сторят това те ще подражават Христа (виж. бел. на 1Кор. 4:16). Една от причините защо той заемаше такава висока служба в църквата беше да може да даде пример, който да последват другите, “както”, Златоуст казва, “е нужно в пеене или в стана другите да подражават на началника на хорът или на генералът”. Ако е било опасно да се следва Павловият пример, това би показало, че той е недостоен да бъде апостол; и същото можем да кажем за сегашните църковни чиновници. – И внимавайте, и пр. Той може да загатва за Тимотей, Епафродит, и други учители, но по е вероятно, че във Филипи е имало доста хора с духовно настроение, които съвестно са се стараели да подражават примера на Павел. Макар и да не се знае положително, вероятно е, каквото Теодорит казва, че “той поучава, че има много другари в тази бодрост”.

Ст. 18. Защото мнозина, и пр. Че увещанието да подражават Павел и други като него е било нужно се вижда от това, че мнозина дават противен пример, и филипяните са били изложени на опасността да се заблудят от тях. Апостолът разяснява напълно кои са те, но криво е да го разберем, както някои го разбират, че се тонася за поддръжниците на обредния закон учители, за които се говори в ст. 2. И те бяха неприятели на кръста, но по друг начин. Първоначалната църква е имало да се бори с два класа заблудени: (1) Юдействащите, които са учили, че спасението ни зависи от строгото пазене на обредния и нравственния закон; и (2) Тези, които изопачаваха началото на Християнската свобода, и поучаваха, че всичко е позволено на християнина, - да блудствува, да краде, или да прави каквото си иска; нищо не е грях за него. Без съмнение Павел говори тука за вторият клас. – За които, и пр. – може би устно, когато е бил с тях, или пък им е пращал известие по някого, когато му се е представял случай. – А сега, и пр. Като си помисли за ужасното бъдеще, което очаква такива заблудени, и за вредата, която правят на душите на другите, истинният християнин се разплаква, а пък плътският човек намира някакво си удоволствие като гледа греховете на другите. – Се обхождат като врагове, и пр., - не че отказвали учението на кръста, но че с поведението си отказват великото начало на самоотрицание, което Христос е поучавал, когато заповядал на човеците да си вземат кръста и да Го последват, и което е изложено по-напълно в Гал. 5:21, “А които са Христо, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й”.

Ст. 19. Чиято сетнина е погибел, т.е., вечна смърт. Макар и да се казват, че са християни, това не им принася никаква полза, понеже те не живеят както християни хора трябва да живеят. – Чийто бог е коремът, - които гледат най-много да задоволят скотските си прищевки, когато пак истинният християнин гледа най-много да служи на Бога. С други думи, те обичат и мислят за телата си, вместо да обичат бога и да мислят за Него. – И чието хвалене е в това, което е срамотно¹¹³. Те не само намираха удоволствие в работи, от които като християни трябваше да се срамуват, но и се хвалеха с тях. – Които дават ума си на земните неща. Това изказва целият им характер. Мислите им, желанията им, и старанията им са предадени на земята и на земните неща. Обхождането и делата им показват, че богатство, чест, и власт, които светът може да даде, са целта на най-голямото им честолюбие. Ако да бяха, напротив, истинни християни, те щяха да почувстват, че съкровището им е на небето, и щяха постоянно да се трудят да си увеличат съкровищата там, и да убедят и други да участват с тях в тези съкровища.

Ст. 20. Защото нашето гражданство¹¹⁴, и пр. Думата “наше” се отнася за Павел и за тези, които следваха примера му, за които се споменава в ст. 17, и които той тука противопоставя на онези споменати в предишния стих. Те “мъдруват земните неща”, и вие не трябва да им подражавате, защото “сетнината им е погибел”. Ние, напротив, мъдруваме небесни неща, и сетнината ни е славно възкресение (виж. ст. 21); и за това вие можете безопасно да ни подражавате. Но вместо да каже, “Ние мъдруваме небесни неща”, Павел употребява по-силен израз, “нашето жителство”, или, както повечето нови тълкуватели предпочитат да го преведат, “Нашето гражданство е на небеса”. Какво влияние това чувство ще упражни върху живота им! Когато телом те ходят по земята, духом те ще бъдат повечето на небето, и ще се радват като си мислят, че наскоро ще стигнат в небесното си жилище; постоянно ще се стараят да се приготвят за това жилище; и във всеки въпрос, който може да се породи не ще се питат, “Кое ще увеличи светската ми печала?”, но “Кое ще увеличи скритото ми на небето съкровище”. Като едно тяло от отечестволюбиви изселници, те ще се трудят до колкото могат да следват даже тука на земята законите на небесното си отечество, като подражават любовта и чистотата, която го отличава. – Отгдето и очакваме Спасител¹¹⁵, и пр. Исус се беше възнесъл на небето с обещание, че ще се завърне пак; и тогавашните християни очаквали наскоро да се изпълни това обещание (виж. бел. на 1Кор. 1:7, 15:51). Това очакване, макар и да не се изпълнило както те са се надявали, не е останало съвършенно несбъднато, защото Христос е идвал при всекиго от тях, когато е умирал, и същото приготовление, което би стъкмило човека за денят на възкресението стъкмява го тоже за смърт, и славата на последното състояние, макар и да е по-долна от славата, която идва след възкресението, надминава несъмнено най-високото ни понятие за небето. Но макар и да е отложено, второто пришествие на Христа без друго ще дойде, и християните трябва постоянно да го очакват. Думата “Спасител” показва като какъв Христос се очаква, т.е., Христос, който да извърши напълно делото на спасението като възкреси тялото.

Ст. 21. Който ще преобрази нашето унищожено тяло. Той споменава това проявление на Христовата сила, за да ги предупреди против сластолюбивият живот на тези, които се споменават в ст. 18 и 19, - като да е казал, “Защо християнинът да прави търбухът си бог, когато той очаква Господа да дойде и промени униженото му тяло?”. Едва ли е право да отнесем това унижение изключително за страданията на тялото, както Златоуст прави, макар и да е вероятно, че тези телесни страдания се включват в това унижение заедно със слабостите, похотите, и ограниченията на тялото, и всичко, което показва унижението му. – За да стане съобразно, и пр., т.е., тялото което той има сега в прославеното си състояние. Както Христос, когато дойде у дома ни взе отгоре си унижено тяло като нашето, така и когато той ни заведе у дома си той ни дава славно тяло, подобно на това, което той е получил, когато се е възнесъл. Естеството на тази промяна се излага в 1Кор. 15:42-44, а начинът, по който ще стане – в 1Сол. 4:14-17. – По упражнението¹¹⁶, и пр. Калвин казва, че това изречение е притурено да премахне всяко съмнение. Великата промяна от “естественно тяло” в духовно тяло” не ще се извърши от някое конечно същество, но от безконечната сила на Сина Божий. Колкото мъчно и да ни се види промяната, тя не е невъзможна за Всемогъщият. Последното предложение не значи само, че Исус може да покори всичко ако иска, но се отнася на това, което действително става, защото всичко ще се покори нему. Виж. 1Кор. 15:25,26.

Назад | Съдържание | Напред