Глава 3.

¹ Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

² Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

³ Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

⁴ Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁵ И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

⁶ а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом.
Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁷ Затова, както казва Светият Дух: -
"Днес, ако чуете гласа му,

⁸ Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението,
Както в деня на изкушението в пустинята,

⁹ Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме.
И видяха делата Ми четиридесет години.

¹⁰ Затова, възнегодувах против това поколение.
И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си,
Те не са познали Моите пътища;

¹¹ Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка".

¹² Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹³ но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹⁴ Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁵ докато се казва: -
"Днес, ако чуете гласа Му,
Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁶ Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁷ А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁸ На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁹ И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
 

След като е доказал, че Христос стои по-горе от пророци и ангели, авторът, за да направи още по-силно впечатление върху умовете на тези, на които пише, сега прави едно сравнение, с което показва, че Христос стои по-горе от Мойсей, който се е почитал с безгранична почест от евреите. Защо Бог скрил гроба на Мойсей, ако не е било, че той бил предвидял, че израилтяните, от голямо уважение към Мойсей, ще му се кланят на гроба като на светилище? Но тука писателят показва, че Мойсей е бил само служител Божий, а наредбата му само сянка на Христа.

Ст. 1. Свети братя³¹⁴, - в Християнското им призвание, а не като евреи. Всички истинни християни са братя, от какъвто народ и да са, и може да се нарекат святи, понеже са призвани за святост и се стремят да я постигнат. Освен това, понеже са се оправдали чрез Христовата кръв, те вече се считат за святи пред очите на Бога. Небесното звание е призвание от небето, призвание за небесна чистота и небесно блаженство. – Посланника и първосвещенника на нашето изповедание (Цгр.)³¹⁵. Посланник ще рече “пратеник”. Това име не се дава никъде другаде на Христа, но тука е на мястото си, понеже Христос се сравнява с Мойсей, великия пратеник на старата наредба, който е бил пратен в Египет, и пращан няколко пъти с поръчения от Бога до Фараона и Израил. И Христос може да се нарече наш Пратеник, защото той е бил пратен до нас от небето. Бог изпратил Сина Си, и пр. (Йн. 3:17; 1Йн. 4:14, и пр.). Той е бил тъй също и Първосвещеник, който е принесъл умилостивение за греховете ни, и по този начин е извършвал службата на Мойсей и на Аарон. И тъй Христос е средоточие на нашето изповедание, - върху Него се основава вярата ни, и върху Него надеждата ни почива. Него ние изповядваме пред света като наш Господ и Водител. Писателят съветва читателите си да разумеят характера на този велик Посланник и Първосвещеник, защото това е най-великото нещо за сериозно мислене. – Исуса Христа (Цгр.)³¹⁶. Исус на еврейски значи “Спасение на Йеова”. Христос значи “Помазаник”, сир. Цар, или Посвещен³¹⁷.

Ст. 2. Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом. Христос като човек бил поставен на службата си като Ходатай, и той верно извършил работата, която Отец му поверил (Йн. 4:34, 17:4). Той “прие образ на слуга”, “послушен бе даже до смърт” (Фил. 2:7). Не може да има по-голяма степен на верност от тази. Относно верност Мойсей и Христос си приличат. Мойсей беше твърде кротък, но не беше съвършенно послушен. Негов дом ще рече “Божий дом”, защото Бог го поставил. Виж. Чис. 12:7.

Ст. 3. Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, и пр. Макар и да си приличат в някои отношения, Христос и Мойсей огромно се различават относно достойнство, - толкова се различават, колкото къща и строителят й. От това не трябва да разберем, че Мойсей е къщата, а Христос строителят; но трябва да разберем, че Мойсей е слугата на къщата, като да се брои част от домът, а Христос е Господарят на целия дом. С “дом” трябва да разберем “Мойсеевата наредба”. Скинията, която Мойсей съградил е била особенно жилище Божие между людете му: Мойсеевата наредба е била избраното средство, чрез което Той се е явил в него време.

Ст. 4. Защото всяка къща³¹⁸ се строи от някого, и пр. Всеки дом (или наредба) си има своят основател, и повидимому, Мойсей е бил основател на старата наредба, а Исус на новата; но действително Бог е основателят и на двете и на всичко. И така, Мойсей не е действително основател на наредбата, която той уредил; но Исус, в качеството си на Син Божий, е истинският основател на новата наредба, и следователно е много по-горен от Мойсей. Старата наредба не е действително Мойсеев дом; новата наредба е Исусов дом, и включва Мойсей и цялата стара наредба.

Ст. 5. За да засвидетелствува за онова, и пр. Главната цел на Мойсеевата служба била да засвидетелствува за Христа. Виж. Йн. 5:46,47. Това той сторил по един косвен начин. Цялата обредна наредба е, както ще видим по-после, свидетелство, че човек се нуждае от Спасител; и тази наредба се изпълнява в Христа Спасителя.

Ст. 6. Неговият дом сме ние, ако удържим, и пр. Ние сме Християнската църква, вечно здание, ако се покажем, че сме основани на вяра в Христа, ако имаме онази свята дързост, която чадата трябва да имат, и се хвалим само с Христа, а не с храмове, обреди, и д.т. Вижда се, че вярващите евреи са били твърде страхливи, и са бедствали да отпаднат от вярата си. Толкова трудно им е било да се отцепят от стария обреден закон и храмовото служение, на което са били научени, щото не са могли да имат смелост да се уловят за Христа дързостно, и да се хвалят с него както по-преди се хвалили с Мойсей. От това виждаме, че е било нужно да им се говори с такъв език, какъвто се употребява тука.

Ст. 7-11. Израилтяните в пустинята ожесточили сърцата си и не послушали, въпреки всичките чудеса, които Бог направил пред очите им. Това тяхно непослушание, и разрушението, което последвало, са били трогателни примери за всички, които са дошли след тях. Онова множество възрастни Израилтяни са имали големи преимущества; но при все това те всички загинали в пустинята, освен двама! Особенно уместно е сравнението на тези, които са отхвърляли Христовите поръчки, придружени от всички онези доказателства на божественното му послание, с онези непослушни Израилтяни, които ожесточили сърцата си против Бога в пустинята. – Както казва Светият Дух, и пр. Св. Дух е автор на всичкото Св. Писание, където или от когото и да е писано то. Тези думи са взети от Пс. 95:7,8, и правят част от увещание да хвалим, обичаме, и слушаме Бога поради величието, славата, и благостта му. Това увещание е приспособимо всякога. – “Днес”. Днес е всякога времето, когато трябва да слушаме; каквито причини и да има някой да не се покорява, - било работа, грижи, къщи, земи, сиромашия, страх от повреда, срам, отчаяние по причина на минали грехове, или какви и да са други причини, - нито една от тях не може да важи. Всеки човек е длъжен да слуша Бога днес. – “Не закоравявайте сърцата си”³¹⁹. Да ожесточиш сърцето си ще рече да искаш да изпълниш волята си, вместо да се подчиниш на Божията воля. Ако някой човек ожесточи сърцето си, той сам прави това. Макар и да е казано, че Бог ожесточил сърцето на Фараона (Из. 7:3), това значи просто, че Бог оставил Фараона да си остане с ожесточеното си сърце, и оттеглил от него онези влияния, които са можали да го убедят. – “Преогорчението …. изкушението …. изпитаха Ме”. Всичките тези думи се отнасят за израилтяните, които изкусиха и преогорчиха Йеова, като да са опитали търпението му до колко ще трае. Ако това е било намерението им, те не биха могли да го изпълнят по-напълно. – “Четиридесет години”. Това може да загатва за времето, което се било изминало откакто Христос започнал публичното си служение; може да е имало почти четиридесет години откакто Исус бил разпнат; или, може би писателят иска да каже – Пазете се, О израилтяни! вие сте изкушавали Христа почти четиридесет години, както бащите ви са изкусили Бога в пустинята. Пазете се да не ви постигне същата участ, която постигна тях, чиито кости сега се търкалят из пустинята. – Възнегодувах, - оскърбих се, погнусих се. Никакво име или поколение или образ на религия възпира Бога да не се гнуси от тези, чиито сърца се бунтуват против Него. Заветът му с Авраам не го възпря да не се погнуси от Израиля и да го отритне. – Всякога се заблуждават със сърцата си. През всичките четиридесет години в пустинята, те показали с упоритостта си в непослушание, че са били недостойни за упокоението на Ханаан. – Така се заклех в гнева Си. Божието заклеване не е нужно, за да обвърже него, но за да увери и повлияе човека. Божият гняв не е,както човешкия гняв често пъти бива, избухване на страст, но е просто повдигане на праведният му гняв против нечестие. Това, което той каже в гнева си, той после не се кае за него, както слабите и непостоянни човеци правят. Казаното от него произлиза от безкрайната му мъдрост и правда. Както той обича доброто, така мрази и злото, и гневът му се разпалва против него. Това негово ненавиждане на злото е свято, както и любовта му за доброто е свята.

Ст. 12. Внимавайте³²⁰. Те се намирали в такава голяма опасност да паднат в осъждение, в каквато са били и израилтяните в пустинята. Колко ужасно е било осъждението на евреите за дето отхвърлили Христа можем да видим ако разгледаме историята на страданията им от разрушението на Ерусалим насам. – Нечестиво, невярващо сърце. Причината на всяко непослушание е неверието на сърцето. Който има пълно упование в Бога, той ще прави всичко, което Бог му заповядва. “Колко окаяно е”, казва един тълкувател, “състоянието на онова общество, в което хората не се вярват един друг, - чадата не вярват родителите си, и мъжете – жените си. Никой не може да спи през ноща спокойно; всеки се мъчи постоянно да измами другиго; всички се намират в състояние на омраза и окаяние. Същото е истинно между Бога и човека. Който не вярва Бога, той го счита за неприятел. Тези в сърцата на които това неверие се таи имат в себе си източник на непослушание спрямо Бога”. – Живия Бог. Живият и истинен Бог, който е същ и непроменяем във всяко време и всяка наредба, е този против когото невярващото сърце се е всякога бунтувало. Както Бог е същ във всички векове, така е и невярващото сърце. Всеки грях е еднакъв по естеството си с греха на израилтяните в пустинята, - той е именно неверие.

Ст. 13. Увещавайте се един друг всеки ден. Увещанието всякога е било едно от главните средства за християните да бъдат твърди във вярата си. То е най-много нужно във време на големи изкушения, като тези които еврейските християни са търпели във времето, когато това Послание е било писано. Но този, който увещава трябва да се старае щото примерът му да бъде съобразен с увещанията му. – Докле още е "днес", - докле времето на изпитание трае, защото никой не знае колко кратко то може да бъде. – Да не би някой от вас да се закорави³²¹ чрез измамата на греха. Грехът е голям прелъстител. Обикновенно се показва, че не е грях, или че е малък грях; и така, “има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Пр. 16:25). Въобще причината защо хората се мислят, че не са големи грешници е, че сърцата им се мамят и са безчувственни към състоянието си. Това е което тика хората стъпка по стъпка към най-големи пороци по лесният път на самооблощение.

Ст. 14. Защото ние участвуваме в Христа. Християните са “сънаследници” с нашия Господ Исус Христос (Рим. 8:17) в “наследие нетленно, неоскверняемо, и неповехващо” (1Пет. 1:4). Но да ли те наверно ще спечелят това наследие зависи от верността им до край.

Ст. 15. Днес, и пр. Приведените от Псалома думи се повтарят, за да се придаде още повече сила на увещанието.

Ст. 16. Защото кои …. преогорчиха, и пр. Всичките мъже от двадесет години нагоре, освен Халев и Исус Навин, преогорчили Бога. Едва ли е за вярване, че писателят би казал, че някои си³²² преогорчили, когато действително всички, освен двама, 600,000 преогорчили. Мнозина тълкуватели, следователно, предпочитат да четат фразата като въпросителна, “кои преогорчиха? Не всички ли които излязоха от Египет?”. И това се съгласява по-добре с направлението на доказателството, а най-вече със следващите стихове. Наистина те всички не преогорчили Бога, но те са били почти всички, тъй щото тези, които не преогорчили като че се не виждав измежду множеството на преогорчившите.

Следващите стихове повтарят въпросите по един силен начин, който показва, че неверието и ожесточението³²³ на сърцата, за които той предупреждава читателите си, е самото нещо, което е погубило онова голямо множество, което било излязло от Египет. Макар и да се отървали от ръката на Фараона със силна десница посред чудесни Божии наказания за в тяхна полза, макар Червено море и да се разделило за тях и огненият стълб да ги е водел, макар от небето и да падало хляб и канарите да им доставяли вода, те загинали най-накрая, и костите им паднали в пустинята, по причина на неверието им. Това е, следователно, едно твърде остро предупреждение против неверието, и против непослушност, която произлиза от него.

Назад | Съдържание | Напред