Първо послание на апостол Павел до Солунците

Въведение

I. Солун.

Старото име на този град е било Терма; и заливът, на който градът е разположен се е наричал Термайский Залив. Касандър, който след смъртта на Александър Велики бил цар на Македония, преименувал града Тесалоника, в чест на жена си Тесалоника, която била Александрова сестра. Казват, че тя получила това име в чест на една победа, която баща й Филип спечелил в Тесалия в денят, когато се известил, че се е родила. Това име, много или малко преиначено, градът е запазил от тогава насам. На гръцки той се нарича Салоники, а на Турски Селаникъ.

Македония станала Римска област в 168г. преди Р.Х., и отначало била разделена на четири окръга, на единия от които Солун бил столица. По-късно четирите окръга били съединени в една област, и Солун бил избран за главен град на цялата област. Той е бил свободен град, и до основаването на Цариград бил най-важен град в страната, която сега е Европейска Турция. Както Коринт и Ефес, той бил цветущо търговско средище; и заради това от голяма важност е било да се въведе християнството от рано там.

Той се различава от повечето градове, до които Павел е пращал Послания по това, че и до днес е запазил важността си, и е и сега, след Цариград, главен търговски град в Европейска Турция, макар че Отдир или Едирне е по-голям. От неговите 80 до 100 хиляди жители, около 20,000 са евреи, а другите са главно Турци, гърци, и българи.

II. Въвеждането на Евангелието в Солун.

След като се освободили от затвор във Филипи, Павел и Сила въведи християнството в Солун. От отчета за деятелността им там, който е изложен в Д.А. 17:1-10, узнаваме, че те проповядвали в Еврейската синагога три съботи наред, но разказът на Лука не ни казва колко повече време те са се маели там. Те основали църква там, която се вижда да е била голяма, но е била вероятно съставена повечето от похристиянчени езичници, защото в гл. 1:9 на това Послание Павел казва, че те “се обърнали от идолите”, и, освен това, той не привежда нищо от Стария Завет, както прави в повечето си Послания.

Павел е дохождал без съмнение пак в Солун в третата си проповедническа обиколка (Д.А. 20:1-3); а освен това, наскоро след първото си посещение, той изпратил Тимотей там. Срав. гл. 3:1,2 с Д.А. 18:5.

По-късно Солунската църква е имала забележителна история. От нея излязоха прочутите евангелски проповедници Кирил и Методий, които спомогнаха толкова много за покръстването на Славяните и Българите, така че Солун е бил наречен “православен град”.

III. Посланието.

Вярва се, че Посланието е било писано в 52 или 53г. след Р.Х. В такъв случай, то е най-рано писаното Послание на Павел, и вероятно най-рано писаната книга в Новия Завет, с изключение може би на Евангелието от Матей, което някои казват, че е било писано по-рано, а някои по-късно от това Послание. Обстоятелствата, които утвърждават датата му са тези:

Когато Павел писал Посланието, Силуан (т.е. Сила) бил още при него (виж. гл. 1:1). Но от разказа в Деянията се вижда, че Силуан не е бил с Павел, когато Павел се завърнал от Коринт в Ерусалим, което се е случило, според ощоприетото летоброене, в 54г. Посланието е било писано, следователно през Павловото почти двегодишно пребиваване в Коринт, и вероятно през първата част на това пребиваване. От гл. 3:2 узнаваме, че Павел бил изпратил Тимотей от Атина в Солун. Тимотей се завърнал при него в Коринт (Д.А. 18:5), и му донесъл добри известия от Солун (гл. 3:6); и без съмнение това Послание е било писано наскоро след завръщането на Тимотей. Друга една причина, която ни кара да мислим, че това Послание е било писано през първата част на Павловото пребиваване в Коринт е, че и Второто Послание е било писано от този град, и няколко месеца трябва да са се изминали между писането на първото и на второто Послание.

Посланието е повече практично, отколкото догматическо; и целта му е да утеши и поучи. Както някои от Павловите послания, то може да се раздели на две чести, - първите три глави са повече разказвателни, а четвъртата и петата поучителни.

От Посланието става явно, че състоянието на Солунската църква е било въобще задоволително (гл. 1:6-8), въпреки тежки гонения (гл. 2:14, 3:2-4). Но някои заблуждения се били вмъкнали, а особенно две лоши следствия били произлезли от трескавото им очакване, че Христос скоро щял да дойде: (1) те са били склонни да пренебрегват обикновенните си работи (гл. 4:11,12); и (2) те се страхували, че техните Християнски приятели, които са били умрели преди Христос да дойде са щели да се лишат от участие в славата му. Павел ги изкарва от това заблуждение в гл. 4:13-17, което е най-поразителното място в Посланието.

Солунската църква, както и другата голяма Македонска църква, именно Филипийската, е била жарко привързана към апостола, и както Смит казва в Речника си на Св. Писание, “всякога и посред каквото и да е променение на обстоятелствата, апостолът се е обръщал към своите Македонски християни за съчувствие и поддръжка”.

Назад | Съдържание | Напред