Първо послание на апостол Павел до Тимотей

Въведение

I. Пастирските Послания на Павел.

Посланията до Тимотей и Тит се наричат пастирски, защото излагат правила, по които пастирите и проповедниците трябва да изпълняват длъжностите на службата си. Стилът им се различава в много отношения от стила на другите Послания на апостола; но разликата може лесно да се разясни като вземем пред вид времето, когато са били писани и целта, за която са били писани. Тези Послания имат неоценима важност, защото хвърлят светлина върху въпроси касаещи се до порядъка и управлението на първобитната църква, и защото доставят богато съкровище от поучение, наставление, утеха, и насърчение на всички религиозни учители и църковни служители. Те ни дават също възможност да се вгледаме в сърцето на апостола, коггото виждаме, в края на живота му, притиснат от строги гонения и страдания, но пълен с пламенна ревност за защитаване на истината от люжливо учение, и с бащинска любов за духовните си синове и сътрудници в царството Божие.

II. Животът на Тимотей.

Тимотей се родил в Ликаония (срав. Д.А. 14:6 с 16:1 и 20:4); и баща му бил грък, а майка му еврейка. Майка му и баба му го възпитали в набожността на Стария Завет (2Тим. 1:5, 3:14,15). Той вероятно се е похристиянчил от проповядването на Павел (1Кор. 4:17), когато Павел посетил най-първо Листра (Д.А. 14:6,7, 16:1), защото на скоро след това братята от Листра са го хвалили, и той с готовност приел поканата на апостола да го придружи в по-нататъшното му пътуване. За да може да работи по-свободно между евреите, Павел го обрязал (Д.А. 16:3); понеже е нямало причина защо да се не обреже, както е имало за Тит, когото той се отказал да обреже, когато някои са настоявали за обрязването му като че уж било нужно за спасение (Гал. 2:3,4). Понеже 16 или 17 години по-късно се казва да е бил още момък, т.е., млад за службата, която имал (1Тим. 4:12; 2Тим. 2:32), той трябва да е бил по това време момче на 17 или 18 години; но той тръгва изведнъж с апостола през Мала Азия, и за Македония до Филипи, Солун, и Берия. В Берия той останал за известно време, и тогава отишъл при Павел в Атина (Д.А. 17:4,15). От там той бил изпратен сам в Солун да утеши младата Християнска община там, като Павел останал в Атина (1Сол. 3:1-6); и след това Тимотей пак се връща при Павел в Коринт (Д.А. 18:5).

Не знаем къде е живял Тимотей през времето, което се изминало между второто и третото проповедническо пътуване на апостол Павел; но в третото проповедническо пътешествие той е пак с апостола (Д.А. 19:22) и последният го праща от Ефес в Македония и Ахаия (1Кор. 4:17, 16:10,11). Когато Павел писал Второто си Послание до Коринтяните, Тимотей бил с него в Македония (2Кор. 1:4,16). Наскоро след това те били заедно в Коринт (Рим. 16:21); и когато апостолът се връщал през Македония, той изпратил Тимотей и неколцина други да отидат преди него в Троада (Д.А. 20:4,5). От встъпителните думи на Посланията до Колосяните, Филипяните, и Филимон се вижда, че Тимотей бил с Павел в Рим, когато Павел писал тези Послания от там през първия си затвор, и че Павел тогава имал намерение да го изпрати във Филипи (Фил. 2:19). От Първото Послание до Тимотей можем да заключим, че апостолът, след като се освободил от първия си затвор, се върнал в Азия, оставил Тимотей в Ефес, сам отишъл пак в Македония (1Тим. 1:3), и имал намерение след малко да се върне в Ефес (1Тим. 3:14). Той може да е бил тогава ръкоположен от Павел и църковните старейшини в Ефес за пастир (1Тим. 1:18, 4:14; Д.А. 20:17,18); така че може да е истина преданието, че той бил първият пастир на църквата в Ефес. Когато Павел бил втори път затворен в Рим, писал му да дойде при него (2Тим. 4:21). Кога и къде е бил затворен в тъмница, за освобождението му, от която се споменава в Евр. 13:23, не се знае. По предание се казва, че той умрял като мъченик в царуването на Император Домициян в 81-96г. след Р.Х.

Тимотей надминавал всичките други сътрудници на Павел (Фил. 2:20) по качества, които карали апостола да го обича от все сърце. Той бил наистина “Божий човек”, напълно способен за всяко добро дело чрез вещината си в Св. Писание (2Тим. 3:15-17); и апостол Павел го считал за любезен син, който му е бил утешител и помощник.

III. Първото Послание до Тимотей.

Това Послание било писано, когато Павел пътувал в Македония (1Тим. 1:3); и това пътешествие вероятно не е било едно от тези, които се споменава в Деянията, но е било по-после, когато злините причинени от лъжеучители били пораснали ужасно. Това Послание е било писано вероятно след Павловия първи затвор в Рим, не по-рано от 66 или 67г. след Р.Х.

Причината, която го подбудила да го напише била, че се сбъднало това, от което той се боял, когато изпърво напуснал Ефес (Д.А. 20:29,30). Еретици учители се появили (гл. 1:3,4); и понеже Тимотей бил още млад (виж. гл. 4:12), имал нужда от ръководство и съвети, и му трябвало да се укрепи от свидетелството, че апостолът има доверие на него. Духът на Истината ръководел перото му; и в това си писмо до Тимотей, той доставя образец на всички свещенници, показва им какво трябва да поучават, и ги наставлява как трябва да действуват в работи касаещи се до църковното управление, и как да защитават и назидават църквата. В това Послание не намираме набъхтани, логически доказателства и правилно нареждане на мисли, каквито срещаме в Посланията до Римляните, Галатяните, и Ефесяните; но сърцето на апостола се излива или изказва свободно и естественно. Стилът е прост, но в същото време и пъргав и впечатлителен, като че някой баща пише на сина си; и повечето той мисли за нещата, които иска да каже, отколкото за думите, с които се изразява.

Назад | Съдържание | Напред