Послание на апостол Павел до Тит

Глава 1.

¹ Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

² в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

³ а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

⁴ до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

⁵ Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

⁶ ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

⁷ Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

⁸ а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

⁹ който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

¹⁰ Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

¹¹ чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат.

¹² Един от тях, някой си техен пророк е казал:
"Критяните са винаги лъжци,
зли зверове, лениви търбуси".

¹³ Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

¹⁴ и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

¹⁵ За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.

¹⁶ Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.
 

Тълкувание

Ст. 1. Павел …. апостол, и пр. Както има обичай и в другите си Послания, Павел обявява, че е апостол, и посочва целта на апостолството си. Тази цел е да прогласи на света истината, която е за спасение. Познаването на тази истина е неизбежно нужно за освобождение от грях и достигане на благочестие; и тя произвежда действие чрез вярата на Божиите избрани. Виж. бел. на Рим. 8:28-30; Еф. 1:3-12; 1Пет. 1:2-9. Избраните се спасяват чрез жива вяра в Христа, и като сърдечно се подчиняват на всяка евангелска истина (1Пет. 1:22). А тези неща стават чрез действието на Св. Дух; и плодът и доказателството им се виждат в истинно благочестив живот. Виж. бел. на 2Тим. 1:9-11.

Ст. 2. В надежда. Вярващият притежава вечен живот; но той още не е напълно постигнат, и за това може да се каже, че е предмет на надежда. – Е обещал Бог. Обещанието било дадено на човека във време; но то е било в Божието намерение, и Бог Отец го дал на Сина, преди светът да стане, т.е., преди вековете да захванат да вървят (Еф. 1:4). – Който не лъже. Че Бог не може да бъде лъжец дава на вярващия утехата на съвършенна увереност (Евр. 6:18).

Ст. 3. Виж. бел. на Рим. 5:6; Гал. 4:4. Срав. и с Рим. 16:25; Еф. 3:5.

Ст. 4. Истинното ми чадо. Виж. бел. на 1Тим. 1:2. Силната и нежна обич, която Павел имал за Тит е трогателно изказана в 2Кор. 2:13 и 7:6,7,13. – Общата ни вяра, - вярата, която всички истинни ученици Христови изповядват. Виж. бел. на Юд. ст. 3.

Ст. 5. Крит, - голям и добре населен остров, вероятно този, който в Стария Завет се нарича Кафтор (Вт. 2:23; Ер. 47:4; Ам. 9:7). Омир казва, че имало сто града на острова. Във времето на Павел Крит бил населен от гърци и от други племена. В старо време жителите му били прочути по праведните си закони и добродетелния си характер; но те били ужасно изпаднали, и много години преди времето на апостолите се прочули за пороците си, а особенно за лъжене и измама. Между тези, които са били в Ерусалим в Денят на Петдесетница (Д.А. 2:11) се споменават и Критяни; и вероятно е, че някои от тях са пренесли и посяли евангелието в отечеството си. Не знаем до колко е успяло то най-напред. От този стих се вижда, че Павел отишъл в Крит с Тит, и че трудовете им били твърде успешни. Изречението “на всеки град” може да не означава всичките градове в острова, но само тези градове, в които е имало вярващи; а те трябвало да са били доста многобройни ако се е изисквало Тит да остане да ги уреди. Назначението на презвитери, които да се грижат за църквите в духовно отношение е изисквало здрав разсъдък и внимателно размишление. Това църквите сами си го вършили, и си избирали хората по предложение на Тит; а Тит тогава ръкополагал избраните, както е станало със седемте дякони, за които се говори в Д.А. гл. 6. Че презвитерите и епископите, даже и когато се установила разликата помежду им, са били избирани от народа преди да се ръкоположат, и че това се е правело така дълго време след апостолите, се доказва от свидетелството на стари църковни писатели. Даже Киприян, в 3-и век, който е поддържал най-много от всички преимуществата на духовенството, свидетелствува, че такъв е бил обичаят в него време, и той го считал за богоопределено, че кандидатите за ръкополагане трябва да бъдат гласувани от народа, който е присъствувал, когато ръкополагането се е очаквало. Амвросий, епископ на Милан в Италия в 4-и век, като говори на паството си, казва: “Вие сте ми бащи, които ме избрахте да ви бъда епископ; вие, казвам го явно, сте ми и чада и бащи”. Има мнозина, които против волята си, и даже против волята на другите епископи и презвитери, са били избрани от народа, и принудени да приемат службата си. – Да туриш в ред²⁸⁵, т.е., чрез поучение и влияние, а не чрез власт, като че ли е имал право да управлява. Виж. бел. на 1Пет. 5:2,3.

Ст. 6. В този и следващите стихове се споменават същите качества, както и в 1Тим. гл. 3. – Вярващи чада, - добре възпитани, тъй щото челядта е челят на истинен християнин, и пример на другите.

Ст. 7-9. Виж. бел. на 1Тим. 3:1-7. Като Божий настойник²⁸⁶. Виж. бел. на 1Кор. 4:1,2. Презвитерът или епископът е председател на църквата, която се счита за дом Божий. Срав. с 1Тим. 3:15. – Да може и да увещава, и пр. Виж. бел. на 2Тим. 2:24-26, 4:2-5.

Ст. 10,11. Има мнозина непокорни, и пр. Същият вид хора се намирали и в Крит с каквито Тимотей е имал работа в Ефес. Виж. бел. на 1Тим. 1:6,7; 2Тим. 3:6,7; 1Тим. 6:4,5,5-10. – Чиито уста, и пр. Устата им трябвало да се запушат, както Господ съмлач Фарисеите, Садукеите, и Иродияните (Мт. 22:22-46). – Учат за гнусна печалба. Никаква язва не е толкова съсипителна за благочестието, колкото лакомство за печалба.

Ст. 12. Пророк, т.е., поет. Поетите често са се наричали пророци. Авторът, за който се загатва тука бил Епименид, един философ и поет, който живял в Крит 600 години преди Христа. – Лъжци. И други писатели свидетелствуват, че Критяните били лъжци. Апостолът никога не се двоумил да каже истината, за кой да е народ, когато е имал добра причина за това, макар че някои може да са се докачвали от това, което казвал за народа им. В два други случая Павел е привеждал изводи от езически поети (Д.А. 17:28; 1Кор. 15:33).

Ст. 13. Това свидетелство е вярно²⁸⁷. Павел без съмнение е изпитал това в сношенията си с Критяните. Той казва сега това, не за да ги унижи, но да ги спаси. – Изобличавай ги строго. Това е било нужно; но изобличението е трябвало да стане така както се заповядва в Посланията до Тимотей.

Ст. 14. Да не дадат …. басни, и пр. Виж. бел. на 1Тим. 1:4-6, 4:7, 6:20; 2Тим. 4:4. Като отхвърля съвършенно такива човешки заповеди, апостолът напълно се съгласява в поученията си с поученията на нашия Господ (Мт. 15:1-20; Мк. 7:1-13).

Ст. 15. За чистите, и пр. Всички външни неща, които Бог е направил са чисти за тези, които са чисти отвътре; но, за тези които са нечисти сърдечно, и най-чистите неща стават мръсни, по причина на нечистотата, която събуждат. Така например, за чистите по сърце бракът, и всичко което е свързано с него, е чисто и свещенно като постановление Божие за най-високите цели на духовно, вечно, общественно, и светско добро; но за нечистите по сърце това, което е най-свещенно става грубо и унизително сладострастие. Същото е истина и за придобиване на святост чрез външни средства, като, например, въздържание от храна и други телесни удоволствия. Не печелим нищо ако речем да отхвърлим, каквото Бог е направил добро и ни го е дал да му се наслаждаваме с благодарение (1Тим. 4:3-5). Апостолът изказва същата мисъл и в Рим. 14:20, където виж. бел. – Умът им и съвестта им. Цялото умственно и нравственно естество се осквернява от грешната нечистота, която се намира в сърцето. Такива хора, прочее, не могат да се очистят нравственно с никакви закони или правила на външни обедности, защото, каквото и да сторят, това което е само по себе си чисто става средство или случай за скверност на тях.

Ст. 16. Твърдят, че познават, и пр. Такива хора се хвалят със знанието и благочестието си, но делата им доказват, че те са или самооблощени или съзнателно лицемери. Имало е такива хора в Християнските общини във времето на апостолите; такива хора ще ги има и сега. Никой да не се подмами подире им, нито да обърне ухо на поучението и поведението им.

Назад | Съдържание | Напред