Глава 2.

¹ Но ти говори това, което приляга на здравото учение, именно:

² Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;

³ също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;

⁴ за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,

⁵ да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

⁶ Така и момците увещавай да бъдат разбрани.

⁷ Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност,

⁸ здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.

⁹ Увещавай слугите да се покоряват на господарите си, да им угождават във всичко, да им не противоречат,

¹⁰ да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

¹¹ Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,

¹² и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят *,

¹³ ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,

¹⁴ Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

¹⁵ Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира.
 

Ст. 1. Но ти, и пр. След като дал наставления какви хора трябва да се ръкополагат за свещеннослужители между Критяните, апостолът сега показва на Тит как той трябва да изпълнява свещеннослужителската си длъжност. В противоположност на лъжеучителите, които Павел осъжда в гл. 1:14-16, Тит трябва да следва примера на Павел и на всички истинни свещеннослужители Христови, като говори това, което е истинно и право, според здравото учение на евангелието, а не според заблудителните “заповеди на човеци”. Той трябва да наставлява всяко съсловие от своите слушатели в онези длъжности, които подобават на положението им.

Ст. 2. Старците да бъдат, и пр. Даже един млад свещеннослужител може да наставлява старите, ако рече да го прави скромно и любезно. Виж. 1Тим. 5:1, бел. Понеже е пратеник Христов, той е длъжен да поучава и наставлява всичките съсловия от своите слушатели в името на Христа, и тъй както Христос би ги поучил ако речеше да им говори лично. – Самообладани²⁸⁸, и пр. Качествата, които се споменават тука са най-подходящи за старците. Понеже са близо до гроба, старците не трябва да се вдават на глупостите на младите, нито да гонят прекалено светски работи, нито трябва да бъдат кисели и нетърпеливи в страданията, които повече и повече ги сполетяват; но с дълготърпение на болки и слабости и страдания те трябва да си показват любовта и вярата, и да бъдат пример на Бодрост и мъдрост като раби на Господа Исуса и наследници на царството му. “Грехът, който лесно сплита” старците е, че те биват раздразнителни и зовистливи. Колко хубаво е сладко и любезно търпение в свойственните на старостта истини! Нека всеки старец се труди да бъде такъв по дух и нрав, какъвто е бил “Павел старец” (Ф-м ст. 9).

Ст. 3. Също, и пр. Същият съвет се приспособява и на старите жени. – Да не са клеветници. Злословието за един друг е обикновен и скърбен грях между християните. Тези, които си нямат много работа, а си прекарват повечето време в празнословие, са най-много изложени на този грях. Виж. бел. на 1тим. 5:2-6.

Ст. 4,5. Целомъдри. Дасиобуздават както трябва всичките страсти. – Да работят у домовете си²⁸⁹. Да не си хабят времето с шляене насам-натам и с бръщолевене, но да си гледат добре къщите, да си наглеждат децата, и да вършат всичко, което може да съдейства за спокойствието и поддръжката на фамилията. – Подчинени на мъжете си, т.е., във всичко, което не е противно на Божията воля. Жената е длъжна да почита мъжа си и да му се покорява, както и мъжът е длъжен да обича жена си и да се старае да я направи щастлива; и когато те си живеят така помежду си, както Христос и невестата Му църквата (Еф. 5:23-33), колко блажени са! Срав. с бел. на 1Тим. 2:11; 1Кор. 7:15,16; 1Пет. 3:1-6.

Ст. 6. Думата целомъдрен обема всяка Християнска добродетел; т.е., ако някой момък наистина притежава това качество в Християнския му смисъл, той ще има всичко друго заедно с него.

Ст. 7,8. Показвай себе си пример. Твърде е важно примерът на свещеннослужителя да отговаря на проповядването му. Това най-много се изисква от един млад свещеннослужител, който има работа с млади хора. – За да се засрами противникът. Противниците ще говорят против нас и нашето учение, колкото чисто и добро и да е, както са говорели против Христа и апостолите; но е добре да не им се дава повод да сторят това.

Ст. 9,10. Виж. бел. на 1Тим. 6:1,2. – Да не присвояват чуждо. Верен слуга е този, който си върши работата напълно и на радо съце, и не се труди да се ползува от нещо без знанието и удобрението на господаря си. В иждивяването на парите на господаря си, той внимава да иждивява по-малко, като че са негови пари. Крадецът слуга, напротив, скришом краде времето на господаря си като си присвоява това, което господарят му не му дава, и краде парите на господаря си като ги употребява така щото да печели за себе си от тях. Това той може да стори като взима повече от господаря си за каквото е купил, отколкото е платил, или като кара тези от които пазарува да му дават бакшиш защото купува от тях. Такъв бакшиш, който слугата взима без знанието на господаря си, е също като пари крадени от кисията на господаря, защото той трябва да се даде на господаря като нещо, което се пада нему. Всички такива неща са омразни пред Божиите очи, и омразата им не се намалява от обикновенността им; и когато един християнин слуга попадне под такъв обичай, той греши против Бога, нанася осъждение на душата си, и обезчестява вярата, която изповядва.

Ст. 11,12. Божията благодат …. ни учи да се отречем. Мнозина се мъчат да умирят съвестите си за злодеянията си като казват, “Хора сме; всеки човек е грешник”; и те се надяват, че ще бъдат простени понеже евангелието е благовестие на спасение за грешниците. Такива хора съвсем изопачават евангелието, и се мамят към вечната си погибел. Истина е, че евангелието принася спасение на грешниците, и че спасението се дава по благодат, а не по заслуги за добри дела; но то ни спасява чрез благодат, която подновява сърцето, прави го да мрази греха, дава му възможност ва надвие изкушение, и така прави вярващия, макар и да е човек, да престане от грешни работи и навици, и да живее честно с хората и праведно пред Бога. Ако слугата има участие в тая благодат, той няма да бъде крадец или скубач, но ще бъде верен. Думите “на всите човеци” ни учат, че тази благодат се дава не само на неколцина, но на всички, даже и на най-лошите; така че и най-нечестивите могат чрез нея да останат чисти и святи (гл. 3:4-7).

Ст. 13. Ожидайки …. славното явление, и пр. Няма нужда да решим дали “велик Бог”, означава Бога, сир., Отца, в отличие от Христа, или Христа, който се нарича велик Бог и наш Спасител (както старите праворни Отци са поддържали в противоположност на Арианците, и както повечето от най-добрите днешни учени по Гръцки език приемат); заото както и да го разтълкуваме, този стих свидетелстува неуспоримо, че Христос е Божествен. Кой друг освен единоравния и единовечен Син може да участвува в проявлението на славата на онова велико Същество, което е нащ Бог и чрез Христа наш Спасител? Божията слава ще се открие когато Христос дойде, чрез когото Бог ще съди света (Д.А. 17:31); и невидимия Отец ще стане видим във въплътения Син, който ще се яви като праведен Съдия и Цар в славата на властта и величието си, посред страховете и радостите на последния ден (2Сол. 1:7-10; Мт. 25:31-46; Отк. 20:11,12). Това е главната цел на надеждата на християнина; и това всички истинни вярващи очакват ревностн (2Пет. 3:11-14) Уверението в наближаването на този ден е голямо подбуждение за нас да си изпълняваме длъжностите (1Кор. 15:58; 1Тим. 6:14). Ние не знаем колко близо до нас е този ден; защото промеждутъкът между смъртта ни и него може да ни се види да е само един час или една минута. Апостол Павел се вижда да не взима под внимание промеждутъка между смъртта и последното възкресение и съд; и може да е истина, че безтелесният дух не ще чувствува времето както ние го чувстваме сега. Заради това трябва “да очакваме” този ден, както Петър казва, и “да бързаме” към него като, че е твърде наблизо, т.е., трябва да го имаме за същинска действителност, и да се обхождаме както подобава като го имаме постоянно пред вид.

Ст. 14. Който даде Себе Си за нас. Христос доброволно се жертва за нас; той даде себе си жертва от безкрайна любов (1Йн. 3:16; Евр. 10:5-9). Чрез това самопожертвувание за изкупуване на грешните, той може да ги избави (Евр. 9:12) и да очисти всички, които спаси. Това е спасение: избавление от проклятието на Божия нарушен закон и от властта на греха. Тези две неща всякога отиват наедно. – Люде²⁹⁰ за Свое притежание. Истинните Християни са избрани люде Христови, защото, като станат Негови, те стават чистосърдечни, любители на всичко добро, ревностно избягват всяко зло, и правят само добро. Светът ги усмива и мрази, защото добротата им прави беззаконниците да се чувствуват осъдени. Виж. Йн. 5:18,19; 1Йн. 3:1-13.

Ст. 15. Виж. бел. на 1Тим. 4:11,12; 2Тим. 4:2.

Назад | Съдържание | Напред