Глава 3.

¹ Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,

² да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.

³ Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.

⁴ Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците,

⁵ Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух,

⁶ когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител,

⁷ та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.

⁸ Вярно е това слово.
И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.

⁹ А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.

¹⁰ След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,

¹¹ като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.

¹² Когато изпратя до тебе Артема или Тихика, постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам.

¹³ Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполоса, тъй щото да не им липсва нищо.

¹⁴ Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в такива добри дела, за да не бъдат безплодни, в посрещане необходимите нужди.

¹⁵ Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]
 

Ст. 1,2. Да се покоряват. Критяните били склонни да бъдат буйни; а особенно евреите него време са имали нужда от заповедта и поучението, които Павел дава тука, и е дал по-напълно в Рим. 13:1-7; виж. бел. там. Духът на евангелието е противен на всяко злословие и крамолничество, и е дух на кротост и тишина (Мт. 7:12).

Ст. 3. И ние някога бяхме, и пр. Християните трябва да бъдат по-търпеливи към тези които не са християни, и към взаимните си недостатъци, като помнят какви са били сами те едно време, и какво Божията благодат е сторила за тях. Апостолът смята и себе си между злите характери, които описва тука. Срав. с бел. на 1Тим. 1:15. – Бяхме омразни, и се мразехме един друг. Такъв е човешкия характер, както се доказва от цялата история. Грехът разделя и отстранява; евангелието на любовта съединява.

Ст. 4-6. Когато се яви благостта, и пр. Тези стихове хубаво изразяват на кратко евангелския план на спасение. Първобитно планът е скроен от любовта Божия и състраданието божие за грешните и изгубените. Бог става Спасител във възлюбления си Син Христос, Който е дар на любовта Му, за да направи умилостивение за греховете ни, и да примири човека с Бога. Това примирение между Бога и грешниците не става чрез добрите им дела, но иде само от милостта и спасителната Му благодат. Спасинеите става чрез духовно обновление, което се постига с действието на св. Дух, и се дава от Христа като милостив и благодатен дар на тия, които съзнават нуждата си, търсят го от Христа, и го приемат с покаяние и вяра, като се напълно уповават на него. – Окъпването, сиреч, новорождението²⁹¹. Кръщението на Йоан Кръстител се нарича в Мк. 1:4, “кръщение на покаяние за прощаване на греховете”. Това не ще каже, че кращението само по себе си е било покаяние, или че произвеждало покаяние. Не е истина, че който се кръщавал се покайвал чрез кръщението; но истинно значение е, че кръщението било знак на покаяние, и се давало на тези които бидейки разкаяни, са искали с него да означат, или да изкажат пред хората, разкаянието си. Не може да се каже точно, че изречението “окъпване на възраждането” се отнася за кръщението като Християнски обред; това може просто да значи измиване на възраждане, което е духовно очищение, както измиване с вода е телесно очищение. Но ако го разберем, че се отнася за кръщението, то не значи, че самото кръщение е възраждане, или че произвежда възраждане. Християнското кръщение има същото отношение към възраждането, което Йоановото кръщение е имало към покаянието; то е знак на възраждане, както другото е било знак на покаяние, и е външно видимо вероизповедание. Понякога знакът или белегът се казва вместо нещото, което той означава. Така, например, Исус попитал заради Йоановото кръщение: “От небето ли бе или от човеците?” (Мт. 21:25) т.е., Йоановото проповядване, че покаяние е потребно, и кръщаването му в знак на покаяние, имаше ли божественна власт, или човешка? Така и Християнското кръщение понякога се споменава като да означава вяра и покаяние, които само ни доставят духовно благословение, както в Гал. 3:27, където кръщение означава изповядване на вяра, за която говори в 26-и и в предишните стихове. Върху този предмет виж. бел. на Рим. 4:11, 6:3,4; 1Пет. 3:21. Спасените с окъпване на възраждането са се кръщавали, когато са били възрастни хора; и те са имали вяра, покаяние, и възраждане преди кръщението си. Виж. Д.А. 8:37, 2:38, 9:18, 10:47. Кръщението за тях било белег, а не средство, за очищение на душата от грях.

Ст. 6,7. Изобилно, - достатъчно за най-голямата нужда на кой да е грешник. – Оправдани. Виж. бел. на Як. 2:21-25; Рим. 3:24-26. – Според надеждата, наследници. Виж. бел. на Рим. 5:2, 8:17; Тит 1:2

Ст. 8. Вярно. Виж. бел. на 1Тим. 1:15. Апостолът настоява да проповядва Тит учението на спасение напълно и ясно, тъй щото да накара всички вярващи да се покоряват на евангелието във всичко. –Слово, - това слово, което е казано в предишните стихове. – Добри дела, - всички дела на благодеяние, благочестие, правда, и послушание на всичко, което Бог изисква. Тези неща са необходими като доказателства, че са наследници на вечен живот, и като всячески полезни на хората. Виж. бел. на Рим. 5:11.

Ст. 9. Виж. бел. на 1Тим. 1:4; Тит 1:10. – Глупавите разисквания за работи, които нямат никаква важност, и които препятствуват на Християнска вяра и живот, са твърде обикновенни и твърде вредни. Разумните християни трябва да ги избягват.

Ст. 10,11. Човек, който е раздорник²⁹², означава този човек, който се труди да съсипе единството на църквата ако членовете й не искат да го последват като свой водач. Диотреф е добър пример на такъв човек (3Йн. ст. 9,10). Такива хора лесно стават учители на лъжливо учение, и са въобще готови да се противят на разумни старания за преуспяването на истинен духовен живот, и да се впущат в глупави и вредни способи да управляват църковните работи. Те са надъхани с дух на надуто самооблощение, и с неразумна, разпалена ревност без кротост и самовъздържанност. След като прилични старания да се вразумят излязат безплодни, най- доброто нещо е да се оттегли човек от тях, но така както се казва в 2Сол. 3:15. – От само себе си е осъден. Той съзнава греха си, и съвестта му го осъжда; или това ако не се сбъдне, поведението му е толкова противно на евангелието, че той сам доставя основа за осъждението си, и нямаме нужда да го осъждаме чрез хорско свидетелство.

Ст. 12. Артема. Не знаем нищо повече за Артема от това, което се загатва тука, че е бил полезен работник за евангелието. Тихик се споменава другаде като човек, когото Павел искал да прати в Ефес. Никопол е бил град в Епир. Виж. Въведение.

Ст. 13. Зина. Също така и той се споменава само тука. Той и Аполос били тогава в Крит, и са щели да тръгнат за някъде, вероятно за да проповядват. Право е било за Тит да им помогне до колкото може.

Ст. 14. Нашите, - нашите съвярващи, или нашите похристиянчени братя. Павел е най-много желаел да правят те добри дела, и да не забравят да правят благодеяния, като помагат на тези, които са работели за Христа.

Ст. 15. Които са с мене. Не можем да определим точно кои сътрудници и приятели са били с Павел, когато той писал това Послание. – Благодат. Това обема всякакъв вид благословение.

Добре казва Лутер: “Нека това Послание ни поучи две неща – вяра и любов, или да приемаме благодеяния от Бога и да даваме благодеяния на ближните си. Цялото Св. Писание настоява върху тези две неща, и едното не може да съществува без другото. Вярата възбужда любов, а любовта увеличава вярата. Какво нещо по-очарователно от тези думи може да се каже на една грешна, смутена съвест?”.

Назад | Съдържание | Напред