Посланието на апостол Павел до Филипяните

Въведение

I. Филипи и образуваната там църква.

Трябва да различаваме града Филипи от града Филипопол (Пловдив), макар и двата града да са получили названието си от Филип, бащата на Александър Велики. Местоположението на Филипи може да се означи така: - Най-северният остров в архипелага се казва Тасос, срещу който се намира пристанището Кавала, старият Неапол (Д.А. 16:11), пристанището на Филипи. Самият град се е намирал три часа на северозапад от пристанището.

Старото му име е било Кринидес, Гръцка дума, която значи Извори, но откакто Филип Македонски го разширил (около 358г. преди Р.Х.) до разрушаването му, той се наричал Филипи. Градът е бил главно важен по причина на някои блиски рудници на злато, макар че плодородието на поляната, в която се е намирал е уголемило славата му. В Д.А. 16:12, той се нарича “първи град на онази част на Македония, но някои тълкуват това другояче, понеже Римският историк Ливий казва, че Амфипол е бил столица на тази част на Македония. Градът е бил важна Римска крепост, която е можала да противостои на нашествията на Тракийските горски племена, и се е прочул с битката, в която Врут и Касий са били разбити от Октавия и Антония в 42г. преди Р.Х. Днешните развалини са доста обширни и съвършенно запустели.

Филипи е бил първият Европейски град, където Павел е проповядвал евангелието; и шестнадесетата глава на Деянията ни разказва за деятелността му там, за покръстването на Лидия, за изгонването на предвещателния дух, и за биенето и затварянето на Павел и Сила.

Павел се вижда да е посетил Филипи още два пъти, - веднъж, когато отивал от Ефес за Коринт (Д.А. 20:1), и втори път няколко месеца по-късно, когато се връщал от Коринт (Д.А. 20:6). Той може да е ходил там и когато е излязъл от първото си затваряне, понеже в гл. 2:24 на това послание, той изказва надежда да отиде там наскоро.

Апостол Павел е обичал особенно християните във Филипи; и той им пише повече като приятел, отколкото като човек, който има духовна власт над тях. Във въведението на посланието, той нито споменава даже апостолската си служба, както прави почти във всичките си послания; и в това си послание, той изобличава много по-малко отколкото в което и да е от посланията си, писани на другите църкви. Наистина той ги предупреждава от поддържниците на обредния закон учители, но тези учители не се виждат да са намерили до него време добър прием в тази църква. Единствената вина, за която апостолът ги изобличава е, че е имало някои лични разпри, най-вече между две видни жени в църквата (гл. 4:2).

Християните във Филипи са се отличавали най-много с щедростта си. Те пратили два пъти пари на Павел, за да му помогнат, когато бил в Солун, и са били единствената църква, която му помогнала (гл. 4:15). Те без съмнение са събрали милостиня за сиромасите светии в Ерусалим (2Кор. 8:1-3), и са изпратили парична помощ на апостола, когато е бил затворен в Рим (гл. 2:25, 4:10-14).

Филипяните се виждат да са спазили доброто си име. В 107г. след Р.Х. Игнатий минал през града им когато отивал в Рим да умре като мъченик; и църквата показала към него същата любов, която тя била показала, в предишния век, на Павел, и пратила да иска от църквата в Смирна (Измир) преписи от всичките Игнатиеви писма, които са се намирали у нея. Поликарп им ги изпратил заедно с едно свое писмо.

Понеже Стария Завет едва ли се цитира в това послание, някои са заключили, че християните във Филипи са били почти всички от езическо потекло; и ако това е истина, то ни разяснява отчасти защо църквата във Филипи е била най-малко смущавана от поддържниците на обредния закон учители от много други църкви.

II. Къде и кога е било писано Посланието?

Това послание е било писано през времето, когато Павел е бил затворен в Рим. Виж. гл. 1:13, 4:22, където той говори за “Преторията” и “Кесаревия дом”. Това е противно на предположението на някои, че посланието е било писано, когато Павел е бил затворен в Кесария.

Колкото за времето когато е било писано, вижда се да е било към края на двегодишния му затвор. От гл. 2:26, се вижда, че Павел е знаел, че новината за Епафродитовата болест е била стигнала във Филипи след като Павел бил пристигнал в Рим, което предполага време за четири пътувания между Рим и Филипи. В затвора апостолът е страдал от сиромашия; и когато това се разчуло във Филипи, филипяните събрали волни помощи и ги изпратили чрез Епафродит. Епафродит се разболял в Рим, и известие за болестта му се разчуло във Филипи; и пак някой дошъл от там, и казал колко църквата е загрижена за него. Освен това, от гл. 1:20, и следващите стихове става явно, че Павел е мислел положението си за критично, и очаквал наскоро да го осъдят или освободят. Знае се, че в 62г. след Р.Х. Бур, справедливият префект, на когото Павел бил предаден, умрял, и на негово място дошъл един безчестник на име Тигелин. По него време също Нерон се оженил за Попея, една Еврейка-прозелитка, която ще се е мъчила да подбуди мъжа си против християните. От тези неща се заключава, че посланието е било написано или в есента на 62г., или рано в 63г., през последната част, на която се предполага Павел да е бил пуснат от затвора.

Случаят, който е предизвикал това послание се вижда да е бил следният. Епафродит, който бил донесъл подарък от филипяните на Павел, и после се разболял, бил оздравял и се готвел да се завърне във Филипи; и апостолът се възползвал от случая да пише това писмо, за да им благодари за подаръка, да им извести в какво положение се намира, и да им прати увещателни и утешителни думи подходящи за тях.

III. Съдържание на Посланието.

Съдържанието на посланието е в кратце следното: В гл. 1:1-26, след поздравлението и изказването на благодарности и молитствувания за тях и упование в тях, той си описва положението в Рим.

От гл. 1:27 до 2:18, той ги съветва да имат търпение, съединение, любов, и други добродетели, и завършва втората глава (ст. 19-30), като изказва надежда да изпрати Тимотей, или сам да дойде, както сега изпраща Епафродит, чиито услуги той високо хвали.

В гл. 3, той ги предупреждава против поддържниците на обредния закон учители, и ги поучава да подражават него, да се уповават само на Христа, и постоянно да напредват в Християнския път, като имат всякога пред вид денят на възкресението.

Гл. 4, съдържа съвети и благодарение за подаръка, и се завършва с поздравления.

Назад | Съдържание | Напред