¹⁸ Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,

¹⁹ а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.

²⁰ Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като,

²¹ "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",

²² (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?

²³ Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.

Тази глава има за цел да предпази колосяните от правдоподобните и прелъстителни поучения на лъжливите учители помежду им.

Общото съдържание на главата е следното:

Ст. 1-7. Страданията за църквата, за които говори в предишната глава, са били също страдания за колосяните и други които не са го виждали; и той желае да достигнат да познаят напълно Христа, и като избягват хитроумства, да ходят в Христа и да бъдат съзидани в Него.

Ст. 8-15. Те трябва най-много да се пазят да не би лъжливата философия да ги отстрани от Христа, в когото почиват всичките Божии свойства, и в когото те са получили духовно обрязване, кръщение, и възкресение, и който, чрез кръста си, е надвил всичките им духовни врагове.

Ст. 16-23. В тези стихове се поименуват особенни заблуждения, на които са били изложени, като напр., пазене на обреди, и телесни строги въздържания, които, макар и да се струват, че са добри външно, са били безполезни за тях, понеже те са били свързани с Христа, техния началник.

Ст. 1. Защото желая, и пр. В последните стихове на предишната глава, той казва че е страдал и се е трудил за църквата. Колосяните биха си предположили естественно, че той има на ум онези църкви, в които той лично е бил работил, но тука той ги уверява, че е страдал и за тях, и ако те да знаеха колко много е страдал, те щяха да се убедят, че той ги обича. “Подвиг” се отнася повечето за вътрешно смущение или грижа, да не би да се увлекат в някоя ерес. – И за ония, които са в Лаодикия, - които вероятно са се намирали в опасност от същото лъжливо учение. – И за ония, които, и пр., т.е., всичките други християни в Йерапол и другите близки вам места, които, макар и да знаят за мене, както и аз знам за тях, не са ми лично познати. Този стих ни дава да разберем, че колосяните и лаодикийците не са били виждали Павел лично; и повечето тълкуватели така го разбират. Неколцина казват, че значи, “Грижата ми не е само за вас колосяните, с които съм се виждал, но и за тези, с които не съм се виждал”.

Ст. 2. За да се утешат сърцата им. Това е което Павел в “подвига” си е желаел и търсел за колосяните. Заобиколени от лъжливи учители, като са гледали някои да се увличат в заблуждение, и може би, като са имали самите те обезпокоителни съмнения, те са изали нужда от утеха. – Свързани заедно, и пр. Това съединение е средството, по което ще се утешат. Други съединения се основават на разни съображения, но сърцата се съединяват с любов само, и за християните тази любов обема любовта на всичките за Бога, и взаимното братолюбие, което произтича от нея. – За всяко обогатяване¹⁴⁵. Това любовно съединение не само ги утешава, но има за цел да ги усъвършенства в духовно познание. Който няма любов, той не може да расте в никоя друга благодат. – Със съвършено проумяване. Това не значи “проумяване на всичко”, но както следващото изречение го разяснява, “съвършенно проумяване на онова, което е същественно за спасение”. Това проумяване не е просто умственно, то се достига чрез сърцата им, и им се съобщава от Св. Дух. – Да познаят. Това проумяване се казва тука да е “познание на тайната”, т.е., на начина на спасение, който на много места в Св. Писание се нарича “тайната”. Това се определя да е “тайната на Бога, и пр.”, понеже Отец, както и Син, е имал участие в делото на спасение. То е било нагласено в съветите на вечността; и когато дошло време за изпълнението му, Бог пратил Сина си в света, и съгласно с Божията воля Христос изпил горчивата чаша, която му била предложена в Гетсиманската градина на Голгота. Стари ръкописи се различават в четенето на последното изречение. Някои казват просто “тайната на Бога”, а пък други казват “тайната на Бога, на Христа”; и някои го тълкуват да значи “тайната на Бога, който е Христос”, а някои – “тайната на Бога, която тайна е Христос”. Последното е еднакво с гл. 1:27. Но което и да е правото четене, ние познаваме Бога само чрез Христа, тъй щото евангелието е откровение и на двамата.

Ст. 3. В Когото, т.е., в Христа, или в тайната, която е Христос. – Са скрити всичките съкровища, и пр. Премъдростта и знанието се сравняват със съкровища от злато и сребро, които обикновенно се пазят в скрити и здрави места. Истинска премъдрост и знание са скрити от света, но се откриват на тия, които се обръщат към Господа; и колкото повече те преуспяват в Християнския живот, толкова по-съвършенно тези неща им се откриват. По този начин Христос става наша премъдрост, и пр. Виж. бел. на 1Кор. 1:30

Ст. 4. Това ви казвам, и пр. Павел желаел те да достигнат пълно познание на Христа, защото заблуждението, което “убедителните думи” на лъжливите им учители са разпространявали е отвръщало очите им от Христа, и ги поучавало да дирят премъдрост от друг източник.

Ст. 5. Ако колосяните биха попитали защо Павел се интересува толкова от тях, и защо ги прудепреждава, ето отговора му, “Защото, ако и да не съм с вас, и пр.”. Той е мислел и милял за колосяните. Виж. 1Кор. 5:3. – И се радвам като гледам, и пр. Това се отнася за външното им състояние; и фигурата на изречение е заета от военно обучение, където всеки войник си знае мястото, и кому трябва да се подчинява. Така и колосяните в качеството си на членове на църквата представляваха ред и устройство. Виж. 1Кор. 14:10. Примерът на коринтяните е показал какво голямо зло е безредието. – И постоянството, и пр. Това беше вътрешното им състояние. Макар и да е била изкушавана от лъжливи учители, църквата в Колос е била въобще непоколебима във вярата си.

Ст. 6. И тъй, както сте приели, и пр., - от Епафрас и от другите ваши Християнски учители по-преди. Но “приели Христа” не значи “приели Христовото учение”, но “приели Христа за Спасител, пример, приятел, и за такъв, какъвто евангелието го представя”. – Така и се обхождайте в Него¹⁴⁶. Имайте такива възгледи за Христа. Помнете, че духовният ви живот идва от Него, и че имате нужда от силата и правдата Му.

Ст. 7. Вкоренени, и пр. Тези думи описват как трябва да ходят в Христа. Първата е заета от образа на дълбоко-вкоренено дърво, а втората от здание, което се гради; и те показват как постоянно растът тия, които “ходят в Христа”. “В Него” трябва да се разбере и с двете причастия; и ние трябва да гледаме на Христа като земята, в която корените се държат, и като здравата основа, върху която зданието стои. – Утвърждавани във вярата¹⁴⁷, и пр. Това се прибавя, за да разясни предишната част на стиха. Тези, които за пръв път им донесли евангелието ги поучили да бъдат твърди във вярата си. – И изобилващи¹⁴⁸, и пр. Те трябва не само да са твърди във вярата си, но и да преуспяват в нея, и в същото време да са благодарни за нея, и за големите истини, които са били научени да вярват.

Ст. 8. Внимавайте да ви не заплени някой. Опасността, за която се загатва в ст. 4 тука се обявява по-ясно; и колосяните се предупреждават да се пазят от нея. – С философията, т.е., “с тази философия, която е празна измама”. Павел не осъжда тука без разбор всяка философия. Истинната умственна философия, която отбелязва фактите на умственната ни опитност, и от тях заключава за законите според които умът работи, е полезна и благородна наука. Философията, обаче, която Павел осъжда се основаваше на мечти, а не на факти, и навлизаше в едно поле, където философията си няма място. Божий характер и начинът на спасение са предмети на откровение, а не на философия.

Каква точно е била тази философия, за която се говори тука се е доста много разисквало, но както загатнахме във въведението на посланието, тя е била вероятно смес отчасти Еврейска и отчасти езическа, - Александрийската философия, на която Филон е бил главен тълкувател, и която се трудела да съедини Старо-Заветното откровение с Гръцката философия, присадена на християнството. – По човешко предание. Това се отнася за Еврейския елемент на философията, и ни дава да разберем, че новата секта била приела повечето човешките предания, които са били прибавени на Еврейската религия, а не истинната духовна идея на старата наредба. Виж. Мт. 15:2,3. – По първоначалните учения на света¹⁴⁹, т.е., началата на не-Християнско учение, било еврейско или езическо. – А не по Христа. Сам Христос е бил и източник на всяко религиозно учение и свършекът към който то е водело.

По-пълно описание на тази философия Павел дава в 16-и и следващите стихове, а в стиховете между този и 16-и стих, той показва, че Христос, чиято слава тази нова ерес е помрачавала, съдържа в себе си всичко, което е нужно за спасението ни.

Ст. 9. Защото в Него. Това ни указва причината защо трябва да отхвърлим всяко учение, което не е по Христа. – Обитава. Христос е съвършен Бог, защото в човешкото Му тяло обитава съвършенно божественно естество. Виж. бел. на гл. 1:9. – Телесно. Това се вижда явно да значи, че Божеството е обитавало в тялото на Христос. Не е било някое свойство или някое произтечение от Сина Божий, което дошло и обитавало в Христовото тяло, но самото всемогъщо Слово (Йн. 1:1).

Ст. 10. И вие имате пълнота в Него. Като сте в него, вие получавате всяка благодат, сила, и достойнство, които ви трябват, - имате всичко напълно, както клонът получава подпорка и храна и всичко, което му трябва от лозата, на която се намира.

Ст. 11. В него, и пр. Лъжливите учители са учили, че имало нужда от обрязване, а Павел казва, “Чрез съединението си с Христа вие сте вече получили истинното обрязване, на което Еврейското обрязване беше само белег”. Превъзходството на това обрязване се показва в две особености: (1) от прилагателното “неръкотворно”. Буквалното обрязване беше човешко дело, но Християнското обрязване беше Божие дело; и (2) от израза, “и съблякохте греховното тяло”. В буквалното обрязване само незначителна частица от тялото се е отрязвала, но в “обрязването на сърцето”, греховете на старото естество са били всички отрязани, - цялото греховно тяло се е премахвало. – Чрез обрязването Христово (Цгр.)¹⁵⁰, - не обрязването, което Христос получил, когато бил дете, но обрязването, което той осигурява за нас.

Ст. 12. Погребани с Него¹⁵¹, и пр. Ако сравним това изречение с друго едно подобно изречение в Рим. 6:4, ние ще видим, че тука се говори за умиране към греха, и думата “погребани” означава съвършенна смърт, като да беше казал, “Относно греховете си вие сте умрели и погребани”. Ние сме спогребани с Христа, но не по същия начин. Той претърпя буквална смърт и погребение, и в следствие на това ние умряхме към греха. “Кръщение” тука се употребява вместо това, което означава. Не е самият обряд, който убива греха в нас, но подчинеността ни на Христа, и измиването от Св. Дух, които кръщението представлява. – В кръщението, в което бидохте и възкресени¹⁵², и пр., - от смъртта на греха. Виж. Еф. 2:6. – Чрез вяра, и пр. Божията сила действувала в това възкресение, а вярата е била средството, чрез което това действие е било издействувано в нас. Изречението, “който го възкреси, и пр.”, е прибавено като разяснение на Божията сила, и показва как ние сме повярвали. Ние видяхме, че той възкреси Христа, и за това вярваме, че той може да възкреси и нас от греха.

Ст. 13. И вас. Тука той приспособява казаното на колосяните. Наистина и в предишните стихове се употребява второ лице, но то въобще се отнася за всички читатели. Тука в началото на фразата, “вас” е поставено за по-силно изражение. – Които бяхте мъртви чрез прегрешенията си. Виж. Еф. 2:1-5. – И необрязаното¹⁵³, и пр. – като сте нямали нито външен белег, че принадлежите на Божиите люде, нито вътрешното очищение, което обрязването е означавало. Виж. Еф. 2:11. – Съживи, и пр. Буквалното съживение на Христа беше нужно средство за духовното съживение, което вие сте приели. – Като прости, и пр. Тука апостолът внезапно започва да говори в първо лице, за да включи всички християни. Освен дето Бог ни е дал нов духовен живот, за да ни пази да не падаме в грях за напред, Той ни е и опростил миналите прегрешения. И това сме получили напълно, - “всичките наши престъпления” са простени.

Ст. 14. И като изличи, и пр. Какъв беше записът с постановленията, който нашият Спасител изличи? Някои тълкуватели настояват, че е целият закон даден на Мойсей, обреден и нравствен, защото целият закон беше противен на нас и ни осъждаше. Но това противоречи на думите на Спасителя в Мт. 5:17, “Не дойдох да разруша, но да изпълня (закона)”. Ако сравним внимателно думата постановления тука със същата дума в Еф. 2:15, ще видим че тя, както там, така и тука, означава обредния закон. Виж. бел. на Еф. 2:15. Същото заключение можем да извадим от стих 16, където апостолът казва, “Да ви не осъжда никой за ядене или за пиене или за това, което се отнася до някой празник, и пр.”, и от ст. 20, където той осъжда тези, които биха се отрекли от свободата си като християни, и биха си останали подчинени на постановления. Наистина, там където апостолът казва, “Не сте под закон, но под благодат” (Рим. 6:14,15), и “Законът бе отслабнал чрез плътта” (Рим. 8:3), той има на ум нравствения закон, но в тези места говори за заблуденото мнение, че от изпълнението на закона зависи правдата ни, и показва, че по този начин можем достигна нито оправдание, нито освещение. Законът не може нито да оправдае, нито да освети; той може само да осъди, защото всички са прегрешили. Но нравственият закон, като правило на живот, не се изменя; и за това безумно е да кажем, че той се унищожава или изтребва. Съгласно с Калвин и други по-предосторожни тълкуватели, ние приемаме, че постановленията, за които се говори тука се отнасят за обредни постановления, - един хомот за който апостол Петър казва: “Нито отците ни, нито ние можехме да (го) носим” (Д.А. 15:10), - постановления, които бяха назначени за приготовление, и следователно бяха привременни, “установени до времето на поправянето” (Евр. 9:10). Христос освобождава людете си от тези постановления, и ги истребва и приковава на кръста си.

Ст. 15. И като ограби¹⁵⁴ началствата, и пр. Законът не беше единственото нещо “против нас”, понеже многобройни зли и силни същества са се трудили да ни погубят, но Христос и тях надви заради нас. “Началствата, и пр.”, без съмнение означава разните чинове паднали ангели. Виж. Еф. 6:12. Христос отне от тези неприятели оръжието им, и съвършенно им съсипа силата, тъй щото да не могат да повредят църквата. – Изведе ги на показ¹⁵⁵, и пр. Както победител генерал, комуто Римският Сенат е постановявал триумф или тържественно шествие е водел след колесницата си пленените от него царе и князе, като позор за тях, а слава за него, така и Христос е извел тържественно победените сомнища на Сатана, посрамил ги с позор, и придобил безконечна слава пред очите на цял свят. – Чрез Него, т.е., чрез кръста. Неприятелите му са искали да го опозорят и да разбият плановете му, и затова са го умъртвили. Но смъртта му е била средството за славното му възтържествуване. Наистина, тя беше средство за позор и поражение, - но за тях, а не за Него.

Ст. 16. И тъй. Понеже, както се казва в стих 14, Христос е премахнал обредния закон, то и обредите му не са вече задължителни. – Никой да ви не осъжда, и пр. Никой да не дръзне да реши за вас какво ще ядене или какво ще пиете, защото вие сте отговорни само пред Христа. Забраняването на някои видове ястия е било взето от Юдейството, но е било по-прекалено, отколкото в Мойсеевия закон, който е забранявал само да се ядът някои животни, така наречени нечисти, но не е казал нищо за питиетата, освен за Назиреите. Лъжливите учители в Колос решавали и за ядене и за пиене.

В новия Завет никаква храна не се забранява, нито пък се определят дни кога можем да ядем това или онова. Ако някой намира, че постенето е средство за благодат, той трябва да си избере кога да пости; и ако той и събратята му християни изберат същия ден, за да се смирят заедно пред Бога, то ще бъде още по-добре. Но добре е всеки да знае, че никоя божественна власт не ни налага да отделим някои дни от седмицата или от годината за пости. Ако някои не искат да постят през тези дни, те не са непокорни на Бога, а имат право да кажат, “Да ме не осъжда никой за ядене”. А всички трябва да се пазим и да не отдаваме спасително достойнство на постенето си, и по този начин да отнемем това достойнство от Христа. Същото можем да кажем и за питие. Ако някои християни се въздържат от силни питиета, то е защото ги считат за вредни, като отрова, а не защото е религиозен обред. – Или за нещо относно някой празник, т.е., трите велики годишни празници на евреите. Виж. Лев. гл. 23. – Или новолуние (Цгр.)¹⁵⁶. И новолунията се смятаха за празници. Виж. Чис. 28:11-15. – Или събота¹⁵⁷. Тези учители може да са изисквали да се тачи, освен Неделята, и Еврейската събота, и то с една строгост, която нашия Господ е показал, че не влиза в първоначалното учреждение на Денят за Почивка (Мк. 2:23-26). Духовноумните християни считат пазенето на този ден главно като преимущество.

Ст. 17. Които са сянка, и пр. “Които” се отнася до всичките неща споменати в предишния стих. Павел тука употребява настоящо време, понеже той говори от гледна точка на Стария Завет, и счита Христа като да не е дошъл още. До като законът е бил задължителен, той е бил важен като сянка на бъдещето. – А тялото, и пр. Но истинското нещо, което е дало сянката, се намира в Христа; и понеже Христос е бил дошъл, сянката е станала вече непотребна.

Ст. 18. Никой да ви не …. с измама, и пр. В гръцкия оригинал “с измама…. лиши от награда”, е една дума, която не се намира никъде другаде в Новия Завет. В първото си значение, думата се отнася на съдията в една борба, който, вместо да даде награда на този, комуто се пада, я е давал на другиго. Значението на изречението тука е, “Лъжливите учители, като ви отведат от Христа, нека не ви лишат от вашата награда”. Тая награда беше живот вечен, която във Фил. 3:14, се нарича “награда на горното от Бога призвание”, а Як. 1:12 “венецът на живота”. – Ангелослужение, или буквално, религия на ангели. Тертулиан го тълкува, че значи “религия за която те са претендирали, че им е била дадена от ангелите”. Но въобще хората са го разбирали да значи “служение или обожаване на ангели”. Но даже ако на думата трескея се даде ограниченото значение служение, няма нищо в стиха, което да реши положително дали значи служение отдавано на ангели, или служение, което ангелите отдават на Бога. Но значението й не е толкова ограничено. Първоначалното й значение е религия като система, която обема вярване и действане, и включва обреди, тайнства, и суеверия. В този смисъл се среща в Д.А. 26:5, “най-точното учение на нашата вяра”. Второстепенното й значение е благочестие или набожност, както в Як. 1:26, “суетно е неговото благочестие”, сир., този който не обуздава езика си напразно притезава, че има благочестие. Някои привеждат гл. 14:27 от Премъдрост Соломонова като пример, където думата трескея се употребява в ограничения смисъл на служение или обожание. Но нищо не ни пречи да я разберем и в него стих, че значи религия. Писателят говори за тайнствата и обредите на идолопоклонството (ст. 15), а в ст. 27 казва, че трескея на идоли е източник на всякакви злини, между, които споменава в ст. 28 лъжа, неправда, и клетвопрестъпление. В ст. 18 той употребява същата дума трескея в смисъл на “набожно чувство”. Въпросът не се решава с посочване, както някои тълкуватели правят, че хората в днешно и в старо време са се кланяли на ангели. Нито пък разяснението, което предлагаме тука е несъвместимо с по-предишното споменаване на смиреномъдрие; защото във всеки век набожниците, били те евреи или езичници или християни, са се хвалели с извънредно смиреномъдрие, и са притезавали, че религията им е била ангелска религия, служението им ангелско служение, и животът им ангелски живот. – Като наднича¹⁵⁸, и пр. Някои ръкописи изоставят частицата “не” и имат “които е видял”; и това четене се приема от някои прочути тълкуватели, които считат изречението за иронично или на присмех. Но други прочути тълкуватели следват повечето ръкописи, и задържат частицата “не”. Нещата, в които те искат да проникнат са неща на духовния свят, като напр., естеството на ангелите, които неща Бог не е счел за добре да ни открие. – И напразно се надува, и пр. Макар и да се преструват, че са смиреномъдри, тези лъжливи учители са наистина надути, и то без причина, защото претенциите им са лъжливи, и те действително не знаят за естеството на ангелите повече, отколкото другите хора. – Плътския си ум, т.е., покварен, развратен, плътски ум. Те не са следвали светлината на Божията истина, но подбужденията на развратеното си естество.

Ст. 19. А не държи главата. Не че те са съвсем отритвали Христа, но че не са Го имали за Глава, - не са поучавали право за Него. – От Когото цялото тяло, и пр. Това е почти дума по дума същото както и в Еф. 4:16, където сме го разяснявали достатъчно. – Божие нарастване (Цгр.)¹⁵⁹, т.е., нарастване, което Бог дава.

Ст. 20. Ако сте умрели с Христа, - ако по причина на съединението си с Христа вие сте умрели към греха и света (виж. ст. 12). – Относно първоначалните, и пр. Виж. ст. 8. – То защо, като че живеете на света. Думата “свят” тука се употребява в преносен смисъл, и означава неподновения свят, плътското естество, което е противно на Христа: “Защо, като че още се управлявате от подбужденията и началата на зли човеци, и пр.”. – Се подчинявате на постановления. Тези обредни постановления бяха от “стихиите на света”, които християнството е отхвърлило. Срав. с Гал. 5:2, “Ако се обрязвате, и пр.”.

Ст. 21. Не похващай, не вкусвай, и пр. Ако тези думи са Павлови, те значат, “Не похващай стихиите на света”. Но почти всичките тълкуватели ги считат като думи на лъжливите учители. Относно ядене и пиене (виж. ст. 16), и, може би, относно женитба, те казват на учениците си, “Не похващай, и пр.”, т.е., те наблягат върху външни и маловажни работи. – Които всички се развалят от употреба (Цгр.)¹⁶⁰. Някои считат, че и тези са думи на лъжливите учители, които подкрепят забраната в предишния стих с това доказателство: “Ако ги употребявате, те ще ви станат причина за развала”. Но повечето тълкуватели са съгласни съ Златоуст, че тези са Павлови думи, и че с тях той иска да покаже глупостта на такива забрани. “Тези неща”, казва той, “са всички назначени да погинат с употребата си; те не са трайни, и следователно глупост е да им се отдава такава важност”. Срав. с Мт. 15:11; 1Кор. 6:13; 1Тим. 4:3,4. В старата наредба тези постановления са имали типично значение, което им е придавало друг характер, но тази наредба се е изминала.

Ст. 22 По човешки заповеди, и пр. Те са били постановени от човешка власт, и заради това не могат да бъдат задължителни. Както в политически работи само това, което правителството казва е задължително, а каквото частният гражданин казва не е закон, така и в религиозни работи само това, което Бог казва е задължително, а всичко, което хората прибавят на словото Божие няма сила.

Ст. 23. Ако всичко това е така, как тези заблуждения са могли да успеят толкова в църквата? То е било защото, както Павел казва тука, тези неща “имат само вид на премъдрост”. Истинно премъдър е този, който се задоволява с каквото Бог е открил. – В произволно¹⁶¹ богослужение, т.е., в богослужение, което ние сами си налагаме, вън от това, което Бог изисква от нас, като например, ходене на поклонение, бдения, и д.т. От някои си тези неща се правят защото уж показват висока степен от набожност, но колко по-висока е онази истинска набожност, която счита всичката ни правда като омърсена дреха, но ни подбужда да посветим на Христа на драго сърце и времето си, и дарбите си, и целия си живот в знак на благодарност за онази съвършенна правда, в която той ни облича. – И смирение¹⁶², т.е., лъжливо смиреномъдрие, което има “вид на премъдрост”, понеже мнозина го считат за дръзко нещо да дойдем пред Бога само чрез Христа. – И в нещадене на тялото, - отслабване и наказване на тялото чрез носене на вретище, чрез дълго постене, сомобиене, живеене в мръсни стаи, немиене, като че ли тялото е враг на душата, а не нейн слуга, даден ней от Бога. – Не за никаква почест (Цгр.)¹⁶³. Значението на това изречение е съмнително. Вероятно то значи, “не за някоя почтена или важна цел, но само да насити или задоволи плътта”. Тези човешки постановления, и пр., често служат за гордост и самооправдание; и тези които правят тия работи често се влияят от желанието да се покажат светци пред хората. Ако не е така, защо хората са много по-готови да търсят спасение чрез тези неща, а не по богоустановения път?

Назад | Съдържание | Напред