Глава 22.

¹ След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше † всред улицата му.

² И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

³ Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.

⁴ Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.

⁵ Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

⁶ И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.

⁷ ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.

⁸ Аз, Иоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, ‡ паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това.

⁹ Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.

¹⁰ Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тая книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо.

¹¹ Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.

¹² Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.

¹³ Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.

¹⁴ Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.

¹⁵ А отвън са псетата §, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.

¹⁶ Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.

¹⁷ И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.

¹⁸ Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,

¹⁹ ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.

²⁰ Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!

²¹ Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите.
Амин.
 

Ст. 1. Река с вода на живот⁴²⁹, и пр. Виж. Бит. 2:10. Срав. с Ез. 47:1-12; Отк. 7:16,17. Които пият от тази вода на живота, те са безсмъртни и са най-блаженни. Източникът й е божия престол, който я избликва чрез изкупителното дело на Агнето (Еф. 1:3-23). – Бистра като кристал. Виж. бел. на гл. 4:6.

Ст. 2. Реката тече по широките улици; и от двете страни има дървета наречени “дървото на живота” поради жизнедаващото свойство на плодът им и даже на листата им. Този плод се ражда всеки месец, или постоянно през годината, и е толкова изобилен и разнообразен щото може да задоволи и угоди на всяка охота, и дава силно здраве на всички, които ядът от него. Това, разбира се, е символ на духовни благословения от най-висока степен, с които се наслаждават жителите на новия Рай, който е наследие на светиите.

Ст. 3. Всички действия на греха ще се премахнат; Бог ще царува с любов в сърцата на всички; всички на радо сърце ще Му слугуват. Виж. бел. на гл. 7:15.

Ст. 4. Те е бъдат постоянно пред Бога, за да Му гледат славата и да й се радват, и ще бъдат забележени като Негови (Пс. 16:11, 17:15; Отк. 3:12, 7:3, 14:1.

Ст. 5. Виж. бел. на гл. 21:23,25, 1:6, 5:10, 20:6.

Сега стигаме до заключението на книгата. Ангелът-тълкувател идва при Йоан да му съобщи нещо за последен път. Йоан е поразен от славата на видът му и от величието на всичко, което е видял и чул, така че той се покланя на ангела, но ангелът му забранява. Ангелът му поръчва да не скрие това, което му е било открито (ст. 6-11). След това, сам Исус се явява; и върволицата от откровения се свършва с обеанието, че Той скоро ще дойде, и с тържественно заявление на следствията според начина, по който хората се отнасят към словото Му. Църквата, чрез Йоан, се моли за идването Му; и благословение се произнася върху всички светии (ст. 12-21).

Ст. 6,7. Тия думи, - всичко, което е било открито на Йоан чрез видения или с глас, - всичко, което се казва в тази книга. – Скоро, т.е., да се започне изпълнението на предсказаното. Виж. бел. на гл. 1:1-3.

Ст. 8,9. Ангелът говорил в името на Исуса. Видът му може да е бил славен и страшен като видът на Исус (гл. 1:13-17). Йоан бил толкова трогнат, че може да си е помислил, че е Исус. Ангелът забранява на Йоан да му се кланя, и му казва, че той (т.е., ангелът) не може да приеме това, което принадлежи само на Бога. Никое създание, било ангел или свят човек, не ще възприеме религиозно поклонение. Виж. гл. 19:10.

Ст. 10. Откровенията били дадени на Йоан за утеха и поучение на страдащите Божии чада. Заради това, не трябвало да се крият, но да се съобщят на църквите (гл. 1:11). Трябвало да се съобщят тозчас, защото щели незабавно да почнат да се изпълняват (ст. 6,7).

Ст. 11,12. Близко трябва да се счита и времето за окончателно изпълнение. Характерът на човеците ще определи съдбата им, и ще си остане непроменим.

Ст. 13. Виж. бел. на гл. 1:8,11.

Ст. 14. Виж. бел. на ст. 2. – За да имат право⁴³⁰, - не по заслугата на покорността си и добрите си дела, но по благодат защото са излезли достойни да участват “в наследството на светиите във светлината” (Кол. 1:12). Много стари ръкописи казват “които перат одеждите си”, вместо “които изпълняват неговите заповеди”. Малка разлика има на Гръцки между буквите в двете фрази (“плунонтес тас столас аутон” и “поиунтес тас ентолас ауту”); и кой да е преписвач лесно можал да разбърка едните с другите. Виж. гл. 7:14.

Ст. 15. Виж. бел. на гл. 21:8,27.

Ст. 16. Виж. гл. 1:11-18, 5:5. – “Светлата и утринна звезда”, - звезда, която ни предвещава вечния ден.

Ст. 17. Духът в пророците и в църквите, и всемирната Църква, която е Невестата, Жена на Агнето (гл. 21:9), викат, “Ела, и бъди благословен”. Слушателят, който дохожда и е благословен трябва да призове и други. Всички, които са жадни се призовават, било че съзнават жаждата на душите си, или не знаят причината на окяанството си. Водата на живота се доставя на всекиго, който има нужда от нея. Виж. бел. на гл. 21:6.

Ст. 18,19. Да прибави някой или отнеме нещо от словото Божие, или да му измени значението съзнателно, или да не му позволи да упражни връху читателя влиянието, което му е назначено и пригодно, е най-голям грях, който ще довлече наверно ужасно наказание (Пр. 30:5,6; Вт. 4:2; Ис. 8:20; Мк. 7:6-13; Кол. 2:8).

Ст. 20. Колко тържественно утвърждение! Исус ще дойде като Съдия; и за нас лично това идване е много наблизо. Истинният Християнин ученик силно желае да се появи Христос в царството и славата си (2Тим. 4:8; Тит. 2:8,13).

Ст. 21. Тази книга, и цялото слово Божие, завършва с благословение от благодат. Нека го приемем така, че да стане наше сега и за винаги!

БЛАЖЕН, КОЙТО ПРОЧИТА, И КОИТО СЛУШАТ ДУМИТЕ НА ТОВА ПРОРОЧЕСТВО, И ПАЗЯТ КОЕТО Е ПИСАНО В НЕГО; ЗАЩОТО ВРЕМЕТО Е БЛИЗО.

К Р А Й.

Назад | Съдържание | Напред